Докато Бенц се стараеше да изглежда равнодушен, фон Харсфелд и Андерсон подеха спор около новата Хинденбургова линия. Това стана по повод на Бенцовото пребиваване в окупираните области на Франция преди две години. Спорът не развълнува никак Бенц. Той съзираше много добре целта му да служи като параван на разговора, който бе воден, преди да влезе. fid-mi, имаше усещането, че комедията, разигравана от два месеца пред него, продължаваше още. Наистина бенц не можеше да разбере защо тия хора продължаваха да стоят още и на всичко отгоре да се забавляват с този спор от висшата стратегия. Не, това го подлудяваше! Буквално!… След като бяха измъчвали през целия ден Елена, сега искаха да го уверят в своята непринуденост. Играта с Бенц продължаваше — и колко ниско! Дали нямаше да чуе някой нов, трогателен епизод от живота на Елена, разказан между имената на Мантойфел и Клаузевиц? Екстравагантната глупост на това предположение накара Бенц да се усмихне. Той осъзна изведнъж всичката неуравновесеност на състоянието си.
— Защо се смеете? — попита Елена, като се наведе над него.
— На Клаузевиц — каза Бенц горчиво.
Тя се усмихна снизходително на увлечението, с което Андерсон доказваше на фон Харсфелд близкия триумф на германците.
— Искате ли войната да свърши по-скоро? — попита тя с оная усмивка, която винаги даваше скрит смисъл на думите й.
— Да — каза Бенц ниско, — за себе си.
— Само за себе си? Очаквах да помислите и за мен.
— Днес ме увериха, че нямам право да мисля за вас.
Неясният смисъл на думите му я озадачи. Тя го погледна тревожно и за да прогони от мисълта му сянката на всяко възможно подозрение, каза бързо:
— Знаете, че в тоя момент сте всичко за мен.
— О, да — съгласи се Бенц мрачно. — В тоя момент. Знам това.
Облегната до прозореца, тя продължаваше да стои наведена над Бенц с безкрайно търпение в израза на лицето си, който бе станал тъжен.
— Защото сте хирург ли? — попита тя със задавен шепот.
Бенц беше оскърбил искреността на чувствата й и незаслужено, разбира се, в минутното ожесточение на човек, който се измъчва тайно и не може да облекчи болката си.
— Не зная — каза Бенц уморено. — Бедата е в това, че не зная… Човек би желал да разбира действията ви тъй лесно, както разбира думите ви например.
— Действията! … — прошепна тя измъчено. — Но какво съм направила?
— Нищо — каза Бенц. — Много дръзко би било да задавам тоя въпрос дори на себе си. Знаете ли, днес се надценявам ужасно. Съзнах това преди малко…
Тя пак не разбра нищо, но го погледна критично, състрадателно — тъй както би погледнала някой луд. След това се отдалечи от Бенц и седна изнемощяла върху най-близкото кресло, закривайки очите си с ръце.
— Днес останах без сили — произнесе тя съкрушено. Всичката й отпадналост намери израз в изнурената дълбока въздишка, с която произнесе тия думи. Но, можеше ли Бенц да разбере състоянието й? Като че целият ден бе протекъл за него в тежък слн, та бе неспособен дори за най-обикновено съчувствие. Присъствието на фон Харсфелд го дразнеше без всякаква разумна причина. Озлобението, в което се намираше след разговора с генерал Д., продължаваше да гори още. Освен това Бенц имаше тягостната увереност, че през по-голяма част от времето Елена и фон Харсфелд се бяха отдали на драматични обяснения, които подчертаваха силата на някогашните им връзки. И наистина, макар бурята да бе отминала вече (Бенц трябваше да чуе само последите й, заглъхващи трясъци), атмосферата продължаваше да бъде наситена с електричество.
— Вие ли? — попита фон Харсфелд след малко. — струва ми се, че не. Запасът ви от сили е неизчерпаем. Нина може да се допусне, като вземем пред вид начина, по който воювате с всички. Но каква нужда имате да се карате и с него?
С много точно движение на ръката си фон Харсфелд посочи Бенц отдалеч. Елена несъзнателно извърна лицето си към Андерсон.
Истина ви казвам, поручик Андерсон — сега дори Хиршфогел би могъл да се убеди колко по-жестоки са мъжете.