Че Лафарж бе чул втората половина от разговора му с Елена, в това Бенц не се съмняваше ни най-малко. Но дали го бе разбрал? Практически въпросът нямаше никакво значение. Омразата между французи и германци е тъй закореняла и действителна, щото сега, изправени съвсем неочаквано един срещу друг, Лафарш имаше всичките основания да се съмнява в поведението на Бенц, независимо от това, дали знаеше, или не знаеше, че преди половин час последният бе готов да ги убие. И наистина първият му въпрос, отправен към Бенц сурово, когато влязоха в салона, бе дали има оръжие.
— Имам — каза Бенц.
— Оставете го на масата! — заповяда Лафарж.
Бенц не изпълни заповедта и цевта на Лафаршовия револвер се насочи в лицето му. Това не го развълнува никак. Минутите, които му оставаха да живее, бяха като минути на разкаян престъпник, изправен пред бесилката — проникнати от убеждението, че смъртта бе някакво огромно облекчение, че тя, преди да го погълне бе погълнала вече всичкия ужас на живота. О, ако Лафарж натиснеше спусъка на броунинга си! … Той щеше да бъде морален спасител, човек, изпратен от провидението да върне честта на един окаян германски офицер Тогава в списъците на 202-ри улански полк нямаше да пише, че поручик Бенц е дезертьор и самоубиец. Не!… Името му щеше да бъде, макар и тъй незаслужено, в безкрайната и тъжна редица от имена на два милиона германци, паднали за отечеството си. Хитра измама обида за мъртвите! … Но като прибягваше до тая из мама с цената на живота си, Бенц не правеше ли това защото обичаше Германия като тях?
В продължение на няколко секунди Бенц изпитваш убеждението, че Лафарж щеше да стреля. Наистина днешното поведение на Бенц бе съвсем неизвестно. Лафарж можеше да мисли, че Бенц чака едно мигновено отклонение на смъртоносното дуло, за да се хвърли върху него. Погледите им се срещнаха и в този крайно напрегнат момент вместо ожесточената възбуда на човек, готов да убие друг човек, Бенц прочете в очите му изненада и забърканост. Лафарж не можеше да разбере поведението на Бенц. Очевидно всички предимства бяха на страната на Лафарж. Най-малкото подозрително движение у Бенц можеше да бъде парализирано с бързата последователност на няколко куршума. Ако Бенц мислеше да напада, изходното му положение бе най-безнадеждно. И въпреки това Бенц правеше всичко възможно, за да премахне последния, неимоверно малък шанс, който му оставаше да се изтръгне — бавенето. Можеше например да си даде вид, че изважда револвера, за да го постави на масата, и в момента, когато вършеше това, ако разчиташе на бързината си, да го насочи внезапно върху Лафарж и да стреля върху него. Всичко можеше да се развие в една секунда, дори в част от секундата. Ако Бенц бе решил да действува отчаяно (понеже отказа да даде револвера си), защо пропускаше тая възможност и искаше да го принуди да стреля веднага? Да, защо?… В постъпката на Бенц имаше нещо странно, нелогично. Тя като че бе постъпка на човек, който сам желаеше смъртта си. На Бенц се стори, че това убеждение се бе зародило вече у Лафарж. Но ако Бенц искаше тъй настойчиво да умре, Лафарж имаше ли основание да се страхува от него, да стреля без отлагане?
Такива трябва да бяха разсъжденията на Лафарж, докато двамата стояха един срещу друг. Сега Бенц успя да го разгледа по-добре. Лафарж имаше високо, снажно тяло със спортна стойка. Лицето му бе продълговато и бледно, с хлътнали бузи, с кестенява коса и тъмнокафяви очи. Той не бе красив, поне в тоя смисъл, който съвпада с обикновения вкус на жените, т.е. изглеждаше жизнерадостен и мил. Но общото впечатление от външността му бе това за спокойна интелигентност и сила, за яснота и проницателност, в което — Бенц почувствува мигновено усещане — прозираше съвършенството на роден войник. Известни мъже по дух и тяло са тъй добре създадени за професията си, че човек още при първото им виждане им приписва безусловно всички възвишени или низки качества, които тази професия изисква.
Бенц съзнаваше сега, че Лафарж щеше да се поколебае, преди да стреля, макар да виждаше дулото на револвера му все още със заплашителна твърдост насочено в гърдите си. Дали Лафарж не подозираше, че зад избухването на Елена и зад Бенцовото оставане тук, След като всички германци в униформа бяха отстъпили Зад Дунава, се криеше някаква трагедия? Но и да подозираше, можеше ли да разбере всичко?
Внезапно Лафарж отклони от Бенц дулото на револвера си.
— Искате ли да ужасите още веднъж тази жена? попита той с упрек.
Мисълта за Елена стресна Бенц.