— Господин полковник, лицето, което предаде убития германски офицер, не бе ли една жена?
Полковник Монталу недоволно повдигна плешивата си глава. Случаят бе маловажен и Лафарж можеше да направи справката на другия ден в определеното за доклад време. Но той не се разсърди, защото Лафарж бе най-добрият му офицер.
— Не бе ли една млада и много красива жена? — повтори Лафарж със затаен дъх.
— Да, една млада и много красива жена — каза полковникът.
И той погледна Лафарж, очаквайки да чуе нещо icpecHo.
Но Лафарж бе извърнал лицето си към прозореца и гледаше уморено тъмните стъкла, черната есенна нощ.
Той мислеше за Елена, която изпълваше сърцето му с отвращение и печал…