Над дърветата прозвуча приглушено проклятие към механиката на джуджетата.
Повечето вещици предпочитат да обитават отдалечени колиби с традиционно криви като тирбушон комини и сламени покриви, по които са се прихванали бурени. Баба Вихронрав одобряваше това. Какъв смисъл има да си вещица, ако не даваш гласност на факта.
Леля Ог пет пари не даваше какво знаят хората и още по-малко какво си мислят. Тя живееше в нова, натъпкана с дребни украшенийца и джунджурии къща в центъра на град Ланкър и в сърцето на своята собствена частна империя. Разнородни дъщери и снахи се редуваха да й готвят и чистят. Всяка хоризонтална повърхност в къщата беше заета от сувенири, донесени от пътувалите надалеч членове на семейството й. Синове и внуци поддържаха купчината дърва за огрев на двора, керемидите по покрива и продухваха редовно комина. Шкафът с питиетата винаги беше пълен, а кесията до люлеещия се стол — винаги натъпкана с тютюн. Над камината висеше внушителен надпис „Мама“ от ковано желязо. Никой тиранин в световната история не бе постигал по-пълна власт над своите люде.
Леля Ог имаше и котка — огромен едноок котарак на име Грибо, който разпределяше времето си между спането, яденето и увеличаването на най-голямото кръвосмесително котешко племе. Той отвори жълто око, сякаш прозорец към Ада, когато чу бабината метла да се приземява тежко в задния двор. С инстинкта на своя вид разпозна в Баба закоравял котешки враг и пъргаво се смъкна под стола.
Маграт вече седеше примерно до огъня.
Едно от ненарушимите правила на магията е, че людете, които я практикуват, не могат да променят задълго облика си. Телата им развиват особен вид морфична инерция и постепенно възвръщат естествената си форма. Но Маграт се опитваше. Всяка сутрин косата й беше дълга, бухнала и руса, обаче до вечерта ставаше на рошави кичури. За да подобри ефекта, тя се опитваше да вплита теменужки и иглики в нея. Резултатът не беше точно според очакванията й. По-скоро изглеждаше, като че саксия бе паднала отгоре й.
— Добър вечер — поздрави Баба.
— Добра застига по пълнолуние — учтиво отвърна Маграт. — Мирна среща. Нека звездите да светят връз…
— Я умната, Маграт! — сряза я Леля Ог. Маграт трепна.
Баба седна и започна да вади иглите, които придържаха островърхата шапка към кока й. Най-после съзря Маграт.
— Маграт!
Младата вещица подскочи и притеснено сключи кокалести ръце в полата на роклята си.
— Да? — потрепери гласът й.
— Какво е това в скута ти?
— То ми е домашно любимче — отбранително обясни тя.
— А какво стана с краставата жаба, дето си я гледаше?
— Загуби се — промърмори Маграт. — Както и да е, тя не беше особено добра.
Баба въздъхна. Отчаяните опити на Маграт да си намери питомник продължаваха от известно време насам и въпреки всичката любов и разточително внимание, с които тя ги обграждаше, всички имаха по някакъв явен недостатък, като да речем, тенденция да хапят, да бъдат стъпквани или в изключителни случаи — да претърпяват метаморфоза.
— Това е петнайсетото за тази година — отбеляза Баба. — Ако не броим коня. Този път какво е?
— Камък — изкикоти се Леля Ог.
Е, поне няма да избяга — коментира Баба.
Камъкът протегна шия и я погледна с израз на лека изненада.
— Това е костенурка — обясни Маграт. — Купих я от Овнешкия пазар. Човекът каза, че била изключително стара и знаела много тайни.
— А-а, познавам го тоя — вмъкна Баба. — Същият, който продава златните рибки, дето им пада боята след три дена.
— Както и да е, ще я нарека Лека Стъпка — разгорещи се Маграт. — Ще го направя, стига да поискам!
— Да, да, разбира се, сигурна съм в това — успокои я Баба. — Но да видим сега — как върви, сестри?. Вече два месеца станаха, откак не сме се събирали.
— Би трябвало да се виждаме навръх всяко пълнолуние — твърдо каза Маграт. — Така е редно.
— Нямаше как — женехме най-малкото на нашия Греъм — обясни Леля Ог. — Не можех да го пропусна.
— А на мене ми се наложи да се грижа цялата нощ за една болна коза — бързо се включи и Баба.
— Да, добре — със съмнение в гласа се съгласи Маграт. Тя порови из чантата си. — Както и да е, ако ще започваме, по-добре да запаля свещите.
Възрастните вещици размениха пълни с примирение погледи.
— Защо да не запалим тая хубава лампа, дето нашата Трейси ми я прати? — невинно попита Леля Ог. — А ще разръчкам и огъня малко.
— Аз пък виждам извънредно добре в тъмното, Маграт — обяви твърдо Баба. — А ти пак си чела ония книги. „Мошениците“.
— Не са мошениците, а са „Дневниците“…
— Нали не смяташ пак да чертаеш символи по пода? — предупредително попита Леля Ог. — Дни й трябваха после на нашта Дрийн, докато изчисти всичките от последния път….