Портър стана и се насочи към другия край на стаята.
— Знаеш ли дали в залата за пресконференции не е останало малко кафе? — попита той Марша.
— Сигурно — отвърна му тя. — Трябва да са останали и някакви сандвичи, но навярно вече са изсъхнали.
— Имам нужда само от чаша кафе — промърмори той.
Беше изминал половината път до бюрото си, когато един от телетипните апарати внезапно започна да трака лудо. Високо и настойчиво зазвъня звънец, който призоваваше за внимание.
Той се обърна кръгом и бързо пресече стаята. Беше апаратът на „Асошиейтед Прес“. Портър се приближи до него и го стисна от двете страни. Принтерът отпечатваше лента с бюлетини.
БЮЛЕТИН: СЪОБЩАВА СЕ, ЧЕ В МИНЕСОТА ОТ НЕБЕТО Е ПАДНАЛ ГОЛЯМ ОБЕКТ.
Апаратът спря, принтерът продължаваше да потрепва.
— Какво става? — попита Марша зад рамото му.
— Не знам — отвърна Портър. — Сигурно метеорит.
Той се обърна към апарата:
— Продължавай. Продължавай. Кажи ни какво става.
Телефонът на бюрото му иззвъня остро.
Марша направи една-две крачки и вдигна слушалката.
— Добре, Грейс — каза тя. — Ще му предам.
Телетипът отново оживя:
КОЙТО МОЖЕ БИ Е ПЪРВИЯТ НИ ПОСЕТИТЕЛ ОТ ДАЛЕЧНИЯ КОСМОС, ПРИЗЕМИЛ СЕ ДНЕС КРАЙ ГРАДЧЕТО ЛОУН ПАЙН В СЕВЕРНА МИНЕСОТА…
Зад рамото му Марша каза:
— Обади се Грейс. Президентът иска да ви види.
Портър кимна и се отдръпна от апарата. Започнаха да звънят звънците и на други телетипи, но той продължи да върви към вратата, после тръгна по коридора.
В чакалнята на президента Грейс кимна към вратата и каза:
— Можете да влезете направо.
— За какво става въпрос, Грейс?
— Всъщност не знам. Той разговаря с шефа на Генералния щаб. Нещо относно новооткрития спътник.
Портър пресече офиса, почука на вътрешната врата, натисна дръжката и влезе.
Президент Хърбърт Тейн затваряше телефона.
Обади се Уайтсайд — каза той. — Косата му е настръхнала. Изглежда, нашите разузнавателни станции са забелязали в орбита нещо ново. Според генерала нещо ужасно голямо. Казва, че не е от нашите. А не е вероятно и да е съветско. Прекалено голямо е, за да сме го изстреляли и ние, и те. Нито те, нито ние разполагаме с такава енергия, че да изстреляме нещо с такива размери, каквото е било засечено от станциите. Уайтсайд е ужасно разтревожен.
— Нещо от космоса? — попита Портър.
— Уайтсайд не каза подобно нещо. Но очевидно точно това си мислеше. Тръгва за насам. Ще дойде колкото може по-скоро.
— Нещо е паднало или се е приземило, не знам точно, в северна Минесота — каза Портър. — Току-що започна да пристига по телетипа, когато се обадихте.
— Мислиш, че двете неща може да са свързани?
— Не знам. Прекалено рано е да се разбере какво е кацнало в Минесота. Успях да прочета част от един бюлетин. Може да е само голям метеорит. Във всеки случай, очевидно нещо е пристигнало от небето.
— За Бога, Дейв, имаме си достатъчно неприятности и без да се случва подобно нещо — каза президентът.
Портър кимна.
— Напълно съм съгласен, сър.
— Как мина днешната пресконференция?
— Нахвърлиха ми се. Най-вече за Блак Хилс и енергийното положение.
— Справи ли се?
— За това ми плащат, сър. Опитвам се да заслужа възнаграждението си.
— Да — каза президентът. — Предполагам, че е така. Обаче не е лесно.
На вратата се почука. Грейс подаде глава в стаята.
— Марша ми донесе това — рече тя и размаха лист хартия, откъснат от телетипа.
— Дай ми го — каза президентът. Тя пресече стаята и му го подаде. Той го прочете бързо и го бутна към Портър.
— Звучи безсмислено — оплака се той. — Пише, че някаква голяма черна кутия кацнала върху мост. Един метеорит не прилича на черна кутия, нали?
— Едва ли — отвърна Портър. — Един метеорит би паднал адски бързо. И би изровил чудовищен кратер.
— Същото се отнася и за всичко друго — каза президентът. — За всичко, паднало от небето. Повреден спътник…
— Така смятам и аз — прекъсна го Портър. — Би паднало стремително и би изровило кратер. Ако е голямо.