— Изглежда, това нещо е голямо.
Двамата се погледнаха през бюрото.
— Мислиш ли… — започна президентът и млъкна по средата на изречението.
Вътрешният телефон на бюрото му иззвъня и той натисна бутона.
— Какво има, Грейс?
— Обажда се генерал Уайтсайд, сър.
— Добре. Свържи ме.
Той вдигна слушалката и каза на Портър:
— Чул е за онова в Минесота. — После се обади и остана известно време заслушан. От мястото си Портър долавяше бръмченето на пороя от думи, който мъжът от другия край на линията изливаше в телефона.
Накрая президентът каза:
— Добре тогава. Да запазим спокойствие. Информирай ме, когато научиш нещо ново.
Затвори, обърна се към Портър и продължи:
— Научил е. Някой от Националната гвардия му се обадил от Минесота. Казва, че онова нещо се е приземило, че не се е сгромолясало, че е все още там и че е с размерите на огромна сграда, цялото черно, като голяма кутия.
— Странно — каза Портър. — Всички го наричат голяма кутия.
— Дейв — попита президентът, — какво ще правим, ако наистина се окаже посетител от космоса?
— Ще преценяваме обстановката — отвърна Портър. — Ще се справяме с него както дойде. Не трябва да се плашим.
— Трябва ужасно бързо да се сдобием с някои факти.
— Така е. Телеграфните агенции ще ни предоставят някои данни. Ще се наложи да пратим колкото е възможно по-бързо екип, който да проучи нещата на място. И да се свържем с ФБР в Минеаполис.
— Районът трябва да се отцепи — каза президентът. — Не можем да допуснем да се струпат хора.
Той натисна бутона на вътрешния телефон.
— Грейс, свържи ме с губернатора в Сейнт Пол.
После погледна Портър.
— Това, от което се опасявам, е паниката.
Портър погледна часовника си.
— Първите вечерни новини ще бъдат излъчени по телевизията след час или още по-рано. Дори сега сигурно пускат бюлетини. Новината ще се разпространи бързо. Направо си представям как в момента телефоните ми звънят. За да питат за реакцията на Белия дом, за Бога! Сигурно знаят повече от нас за всичко това.
— Там ли е още Марша?
— Готвеше се да си тръгва, но остана. При цялата тази работа, ще трябва да остане. Нали е професионалистка.
— Навярно ще се наложи да направим някакво изявление.
— Не още — каза Портър. — Не прекалено бързо. Не е необходимо да стреляме в движение. Първо трябва да научим повече за…
— Нещо трябва да се съобщи на хората — прекъсна го президентът. — Някакво уверение, че правим всичко възможно и…
— Известно време няма да се питат какво правим. Ще бъдат погълнати изцяло от самите новини.
— Може би една пресконференция…
— Сигурно — каза Портър. — Ако има какво да кажем до края на вечерта. Никой не знае за оня нов обект в орбита, нали? Само Уайтсайд и ние двамата — и разбира се, хората от разузнавателните станции. Но те няма да кажат нищо.
— Ще се разчуе — каза президентът. — Дай им малко време и всичко ще се разчуе.
— Предпочитам ние да им кажем — рече Портър. — Не искаме да оставим впечатлението, че крием нещо, нали? Точно това твърдяха през всичките тези години хората, които вярват в НЛО: че информацията за НЛО се пази в тайна.
— Съгласен съм с теб — каза президентът. Може би е по-добре да направиш пресконференция. Излез и хвърли топката. После се върни. При мен може да има хора, но ела веднага, щом свършиш. Дотогава ще трябва да е пристигнала нова информация.
5. Лоун Пайн
Рибата беше изчезнала. Заекът беше подскокнал в тъмнината и сега подскачаше назад. Подскачаше бавно и целенасочено с потрепващо носле — един много озадачен заек, каза си Джери. Навярно се чудеше в какъв ли пущинак е попаднал. Миещото мече ровеше с лапи и душеше пода. Водният плъх се бе скрил.
Джери беше поразгледал предпазливо наоколо, но без да се отдалечава много, за да не загуби ориентация за мястото, където бе оставен след вмъкването му тук. Не откри нищо. При приближаването му към някои от странните форми, които бе забелязал на мигащата светлина, те се отдръпваха и се скриваха в пода. Беше проучил кръглите петна, които отначало помисли за очи. Когато ги видя за пръв път, реши, че са разположени по стените, но после откри, че висят във въздуха. Можеше да прокара длан през тях и когато го стори, като че ли не им оказа никакво въздействие. Те си останаха кръгли светлинки и продължиха да го наблюдават. Когато ги докосна, не почувства нищо. Не бяха нито горещи, нито студени и не предизвикваха никакво усещане.