Мигането все още продължаваше, не се променяше и бледосинята светлина. Струваше му се, че сега вижда малко по-добре отпреди, навярно защото очите му бяха привикнали към бледата светлина.
На няколко пъти се бе опитал да говори със странното присъствие, което усещаше, но не получи отговор — дори и най-бегъл намек, че го чуват. Освен чувството, че го наблюдават, нямаше никакъв знак, че някой осъзнава съществуването му. Нямаше чувството, че въображаемият наблюдател е настроен по някакъв начин враждебно или злонамерено. Може би бе предпазлив, но това беше всичко. Продължаваше да усеща чуждата миризма, но някак си бе привикнал към нея и вече почти не й обръщаше внимание.
Ужасът и страхът му бяха изчезнали. На тяхно място се появиха фаталистична вцепененост и почуда, че е възможно да се случи подобно нещо. Как се бе оказал така разположен във времето и пространството, питаше се той, че да го сполети толкова невероятна история? От време на време си спомняше за Кати и за концерта, но това беше нещо, което не можеше да се поправи… а после тази мисъл биваше измествана от вълнението за настоящото му положение.
Струваше му се, че от време на време долавя движение в нещото, в което бе впримчен. На няколко пъти усети накланяне и друсане, сякаш се извършваше рязко движение. Но не можеше да е сигурен. Може пък да е някакъв спазъм, каза си той, или биологично настройване на организма.
„И точно това е въпросът — помисли си Джери. — Живо ли е това нещо?“ Нямаше на какво да се опре в разсъжденията си, нямаше никакъв признак, който да показва, че е живо — от времето на падането му от небето, та дори и в момента. По-скоро беше машина, предварително програмирана, компютризирана машина, способна да реагира адекватно на възникващите ситуации. Но той имаше усещането за биологичност — поради някаква неизвестна причина чувстваше, че е живо.
Макар и да нямаше доказателства, той все повече и повече се убеждаваше, че то е биологично същество — един функциониращ разум, който го наблюдава. Посетител от звездите, който веднага след приземяването си се бе заел да проучи местния живот на планетата и беше грабнал самия него, една риба, един заек, едно миещо мече и един воден плъх. От тях петимата, той бе сигурен в това, можеше да се извлече някаква основна информация, а може би дори да се разберат принципите, на чиято основа се беше развил животът тук.
„Нещото е живо — каза си той. — Тази огромна черна кутия е живо същество.“ И още докато се чудеше защо е толкова убеден, внезапно разбра — сякаш някакъв глас му го беше подсказал, сякаш в мозъка му бе проблеснала някаква особена искрица разум. „Прилича на дърво“ — помисли си той. Усещаше у него същия живот, който откриваше и у дърветата. А това беше смешно, тъй като то нямаше нищо общо с дърветата. Но тази мисъл остана в главата му: нещото, в което се намираше, приличаше на дърво.
Той се опита да изхвърли тази представа от главата си, защото това си беше меко казано тъпа представа. Но тя продължи да му се натрапва, отказвайки да бъде прогонена, и в този момент от нищото изскочи нова идея, за да се свърже с представата за дървото — неканената мисъл за дом. Но той не знаеше какво може да означава тя. Дали пък не означаваше, че това място му е дом? Той се възпротиви на тази мисъл, защото нещото определено не беше дом. То беше толкова далече от дом, колкото и всяко друго място, което можеше да си представи.
Как му бе дошла наум тази идея? Дали живият чужденец — ако нещото наистина бе жив чужденец — не се опитваше да общува с него, като поражда предположения в ума му, опитвайки се да прехвърли мост над пропастта между техните два разума? Ако беше така, а той не можеше да повярва в това, какво ли искаше да каже чужденецът? Каква можеше да е връзката между дървото и дома? Какъв смисъл трябваше да извлече от двете представи?
Докато си задаваше тези въпроси, той осъзна, че все повече започва да възприема предположението, че голямата черна кутия е посетител от далечния космос и че е не само жива, но и разумна.
Почвата за подобна мисъл беше добре подготвена. От години се говореше и пишеше за това, че някой ден от далечния космос на Земята ще пристигне извънземен разум, за това какви биха могли да бъдат последствията и как би реагирала широката необразована публика. Идеята не бе нова и от години беше улегнала в общественото съзнание.