— Действай тогава.
— Веднага. Ако не успея да намеря момчето, ще намеря някой друг. И още нещо, Джони. Как реагира страната?
— Прекалено рано е да се каже — отвърна Гарисън. — Пратил съм човек да разговаря с хората. Влиза по баровете, застава пред входовете на театрите, хваща хората където може и ги пита какво мислят за всичко това. Прави проучване за реакцията на обикновения човек. Защо питаш?
— Обадиха ми се от Вашингтон. Човекът каза, че е шефът на Генералния щаб. Съобщи си името, но не го запомних. Беше генерал, поне това си спомням.
— Досега няма реакция от страна на Вашингтон — рече Гарисън. — Трябва им време да се окопитят. Все още ли смяташ, че може да е нещо от звездите?
— То се придвижи — отвърна Нортън. — Пресече реката и тръгна към гората. Това означава, че е живо, или поне, че е много сложна машина, или машина, управлявана от разумно същество. Хората тук изобщо не се съмняват. Ако питаш тях, то е посетител от космоса. Трябваше да го видиш, Джони. Ако го беше видял, и ти щеше да повярваш.
Вратата на офиса се отвори и влезе някаква жена, последвана от мъж, натоварен с фотопринадлежности.
— Един момент — каза Нортън. — Струва ми се, че пристигнаха твоите хора. Току-що влизат.
После се обърна към жената:
— Вие ли сте Кати Фостър?
Кати кимна.
— А човекът с вас е Чет Уайт, така ли?
— Франк — каза Гарисън.
— Да?
— Дай да говоря с Кати, моля те.
— Разбира се — отвърна Нортън. — А аз ще се занимая е филмите.
Той подаде слушалката на Кати и й каза:
— Джони е.
— Филми ли ви чух да споменавате? — попита Чет.
— Да. Успях да заснема два филма преди онова нещо да пресече моста. Докато все още се виждаше.
— Не е ли вече там? — простена Чет.
— Придвижи се. Пресече моста и навлезе в гората. Сега е прекалено тъмно, за да се види. Невъзможно е да го снимате.
— На Джони ли пращате тези филми?
— Имам човек с мотоциклет. Той ще ги занесе.
— Това е добре — каза Чет. — С кола не може да се мине. Тези ваши проклети двулентови пътища! Никога не съм виждал такова задръстване. За да стигнем дотук, изминахме пеш поне пет километра. Зарязахме колата и тръгнахме.
— До скоро — каза Нортън и излезе.
Кати разговаряше с Гарисън по телефона:
— Беше ужасно, Джони. Всички се опитват да се доберат дотук. Ченгетата ги спират. Натрупаха се ужасно много коли.
— Е, вече сте там — каза Гарисън. — Помотайте се из района. Научете каквото можете. Говорете с хората. Разберете реакцията им. Как възприема градчето всичко това? Какво според тях е онова нещо? Знаеш какво ни трябва.
— Джони, обади ли се Джери?
— Джери ли? Кой Джери?
— По дяволите, Джони, казах ти преди да тръгна. Джери Конклин. С когото трябваше да изляза тази вечер. Обясних ти.
— А, сетих се. Предупредих всички. Изчакай един момент.
Съвсем слабо тя го чу да изревава: „Някой да е говорил по телефона с Джери Конклин? С когото е трябвало да излезе Кати?“
Отвърнаха му мънкащи гласове.
Гарисън се обади отново:
— Не, Кати. Не се е обаждал.
— По дяволите! — ядоса се Кати.
— Чакай да видя — рече Гарисън, като незабавно забрави за Джери Конклин. — Сега е единайсет и половина. В първото издание ще трябва да пуснем това, с което разполагаме досега. Франк продължи да ни информира. Знаем, че нещото се е придвижило отвъд реката. Обадѝ ми се пак след два часа. Съжалявам, че сте попаднали в задръстване. Радвам се, че сте се добрали дотам.
— Джони, станало ли е нещо друго? Дай ми някаква информация.
— Губернаторът е пратил близо половината от щатската полиция да блокира Лоун Пайн. Затворили са всички пътища. Вдигнал е Националната гвардия в бойна готовност. Засега никой няма представа какво става. Очевидно идеята е, че това наистина е космически кораб, но никой не е сигурен.