— И какво иска?
— Просто е любопитен — отвърна Портър. — Иска да поговори с някого. Тази вечер има много хора, които търсят с кого да си поговорят. Струва ми се, че всички започват да се вълнуват. Засега няма от какво да се тревожат, но се чувстват мъничко неспокойни, задават си много въпроси и може би търсят някоя сродна душа.
— А при липсата на факти онова нещо е само един безвреден боклук, паднал от небето.
Портър поклати глава.
— Джак, струва ми се, че е нещо повече от това. Проклетото нещо се е придвижило.
— Може би е машина.
— Възможно е — каза Портър, — но и машината е достатъчна, за да ме плаши.
Кларк влезе в стаята и седна на стола до бюрото.
— Как е президентът? — попита Портър.
— Отиде да си легне. Според мен няма да може да спи много. Разтревожен е. Притеснява го неизвестността на положението. Предполагам, че именно това притеснява всички ни.
— Току-що каза, че нещото може да е само някаква машина. Джак, защо се опитваш да отхвърлиш мисълта, че може да е извънземен разум?
— Дяволите да ме вземат, ако знам. Предполагам, че си прав — наистина я отхвърлям. Някак си бягам от представата за извънземен разум. Толкова се бръщолевеше през последните години за НЛО. Почти всички са привикнали с тази мисъл. Всички или почти всички предварително са си създали някакво мнение за тях.
— Но това нещо не е НЛО, не и в популярния смисъл на думата. Не притежава нито един от белезите, които се свързват с него. Няма мигащи лампички, виещи аларми, не се върти около оста си.
— Въпросът не е там — каза Кларк. Ако има някакви доказателства, че това нещо е живо или че в него има живи същества, половината страна ще започне да бяга, пищейки от ужас, а другата половина ще си помисли, че е дошъл краят на света. Само неколцина солидни граждани ще го приемат спокойно.
— Ако се окаже — каза Портър, — че става дума за извънземен разум, федералното правителство и най-вече военните ще трябва да обясняват много на хората. От дълги години обвиняват военните, че прикриват информацията за НЛО.
— За Бога — каза Кларк, — смяташ ли, че не съм мислил но въпроса? Това беше първото нещо, за което си помислих, когато чух тази история.
— Кажи ми честно — каза Портър. — Прикривали ли сте някаква информация?
— Откъде да знам?
— А кой трябва да знае? По дяволите, Джак, ако ще защитавам правителството в тази история, трябва да знам.
— Разузнаването, предполагам — отвърна Кларк. — Може би ЦРУ. Може би ФБР.
— При тези обстоятелства дали някой ще ми каже?
— Съмнявам се — каза Кларк.
8. Минеаполис
— Обаждала ли се е Кати? — попита Гарисън.
— Не — отвърна Джим. — Стифи Грант поддържа връзката. Отначало съобщи много неща, но сега вече няма нищо за казване. Даде ми доста добро описание на обекта. Каза ми и едно-друго за реакцията на хората в Лоун Пайн. Предадох всичко на Джаксън. Той току-що започна да навлиза в историята.
Голд вдигна слушалката и се обади:
— Господин Грант, там ли сте още?
Послуша за миг, остави слушалката и каза:
— Там е.
Гарисън седна на бюрото си и взе един екземпляр от първото издание, който бяха оставили върху пишещата му машина. После го отвори и хвърли поглед върху първата страница.
Космически обект се приземява в Минесота — гласеше заглавието.
На страницата нямаше нищо друго освен истории, свързани с космическия обект: основната статия, съобщение от Франк Нортън за реакцията на Лоун Пайн, репортаж от канцеларията на губернатора, изявление на шефа на щатската пътна полиция, информация от вашингтонския кореспондент на „Трибюн“, статия, написана от Джей Кели, обсъждаща възможността за разумен живот във Вселената и шансовете Земята да е посетена от една от формите на живот, карта, показваща местоположението на Лоун Пайн.
Доста добре като начало, каза си той. Сега оставаше само да се обади Кати и да се появят снимките на Франк.
— Има ли някакво известие от онзи приятел с филмите? — попита той Ани.
— Обади се преди десет минути — отвърна му секретарката. — От Анока. Отбил се да зареди бензин.
Гарисън погледна часовника на стената. 10:05. Все още имаше достатъчно време да се проявят филмите и да се извадят няколко снимки за вестника.
— Обаждал ли се е приятелят на Кати? — попита той Ани. — Тя ще иска да разбере.