Выбрать главу

— Почакай, Франк — каза Гарисън. — Ще ти кажа какво възнамерявам да направя. Заемам се веднага с това. Но първо ще поговориш с един човек от редакцията. Разкажи му какво се е случило. Разкажи му всичко. Когато свършиш, не затваряй. Аз ще потърся фотограф и ще свърша някои други неща.

— Добре, няма да затварям.

Гарисън покри слушалката с длан и я подаде на Голд.

— Франк Нортън е на телефона — каза той. — Той е собственик и редактор на седмичника в Лоун Пайн. Мой стар приятел. Бяхме състуденти. Казва, че нещо е паднало там от небето. Един човек е бил убит. Паднало е само преди петнайсетина минути. Изслушай това, което има да ти каже, и после го помоли да ме почака. Искам пак да говоря с него.

— Готово — каза Голд и вдигна слушалката на своя телефон. — Господин Нортън, аз съм Джим Голд, заместник-редактор на отдела за вътрешна информация…

Гарисън се завъртя със стола си и се обърна към Ани Дътън, секретарката на отдела.

— Ани — каза той, — свържи се с хората от чартърни полети. Виж дали разполагат със свободен самолет. За… по дяволите, кой град със самолетна писта е най-близо до Лоун Пайн?

— Бемиджи — отвърна Ани. — Би трябвало той да е най-близо.

— Добре. После се свържи с фирмата за автомобили под наем в Бемиджи и уреди да ни чака кола. Ще им се обадим по-късно, за да им кажем кога пристигаме.

Ани вдигна слушалката и започна да набира.

Гарисън се изправи, огледа помещението и потрепери от това, което видя.

В единия ъгъл седеше Финли и печаташе някаква история на машината си. Но Финли беше най-младият в редакцията, все още с жълто около устата. Сандерсън… но и тя не бе по-добра и имаше безотказния навик да пише малко прекалено мило. За Бога, някой ден щеше да й се наложи или да промени стила си, или да напусне Джеймисън. Но Джеймисън беше ужасно муден. Беше много добър да навлезе надълбоко в някой проблем, но прекалено бавен и разсъдителен за история, която се развива бързо.

— Кати! — извика той.

Сепната, Кати Фостър спря да пише, изправи се и тръгна към бюрото му. Едва сдържаше гнева си. Джери още не се беше обадил, а историята й, както я бе написала, й се струваше все по-глупава. Ако пропуснеше концерта…

Голд беше на телефона. Слушаше, говореше само от време на време, а пръстите му чукаха по клавишите на пишещата машина — очевидно си водеше бележки. Ани бе заела другия телефон. Гарисън седеше и набираше.

— Тук е Гарисън — каза той в слушалката. — Имаме нужда от добър фотограф. С кого разполагате в момента? Къде е Алън? Става дума за извънградска задача. Важна. От висш приоритет.

Известно време слуша, после каза:

— О, по дяволите! Искате да кажете, че Алън го няма. Той е човекът, който ни трябва за тази задача. Къде е? Не можете ли да се свържете с него?

Последва изчакване, сетне Гарисън продължи:

— Да, забравих. Сега си спомням. Алън е в отпуска. Добре тогава. Пратете го насам.

Той затвори телефона и се обърна към Кати:

— Имам нещо за теб.

— Не сега — отвърна тя. — Не тази вечер. Не извън работно време. Почти съм привършила за деня. А имам билети за симфонията довечера.

— За Бога, момиче, това навярно е важно. Най-важната задача, която си имала! Може би първият ни космически посетител…

— Първият космически посетител ли?

— Е, може би да, а може би не. Още не знаем много…

Голд му подаде слушалката. Той я пое и каза:

— Един момент, Франк. Само момент.

— Ще чака самолет, готов за излитане — съобщи Ани. — В Бемиджи ще чака кола.

— Благодаря — каза Гарисън. После попита Голд: — Какво научи?

— Добра история, както е тръгнало — отвърна Голд. — Солидна. С много факти. Претрупано е с подробности. Звучи вълнуващо. Нещо наистина е паднало там от небето.

— Достатъчно солидна ли е, за да се заемем с нея?

— Така ми се струва — отвърна Голд.

Гарисън се завъртя към Кати.

— Не ми е приятно да искам това от теб — каза той. — Но няма никой друг. Никой, с когото да мога да се свържа достатъчно бързо. Всички са заети. Ти и Уайт излитате за Бемиджи. Там ще ви чака кола. Страхотна история. Гарантирам ти го. Върхът. Трябва да стигнеш в Лоун Пайн до шест часа или още по-рано. Телефонирай преди осем. Така ще можем първи да пуснем историята с това, което научиш.