— Добре, Аш. Тогава ще се заема с обяда си.
— Да, сър.
Мистър Спецафлай отново затвори телефона, затворих и аз.
Измъкнах стола иззад писалището и казах на Стела Мейхю да заповяда да седне, защото искам да поговоря с нея. Тя седна и аз й разказах целия си живот, миналото, настоящето и бъдещето, и после казах:
— Виждаш ли, аз не съм никакъв работодател. Не мога да предложа каквато и да било работа, но самият аз имам работа и смятам да остана на нея, особено щом има нещо хубаво и осезаемо, което да направя с парите, които изработвам. Бих искал да купя някъде на изплащане нова къща, но тази мисъл хич нямаше да ме занимава, ако нямаше някой, с когото да отида там, който да ми бъде жена. Това е единствената служба, която мога да ти предложа — ако ти харесва. Прочетох заявлението и всичко в него ми допада. И разбира се, можах да те видя. Искам да кажа, много се радвам, че си в Сан Франциско само от една седмица, радвам се, че и ти като мен си нямаш никого, а хора, които никого си нямат, когато се имат един друг… предполагам, че това вече има някакво значение. Нали съм прав?
— Да, сър — отвърна Стела Мейхю.
Тъкмо пак я целувах, когато дочух мистър Спецафлай да минава по пътеката, която бях разчистил сред роялите, но просто не можех да спра. Мистър Спецафлай бутна летящата врата и аз казах:
— Мистър Спецафлай, позволете да ви представя мис Стела Мейхю.
— Драго ми е, мис Мейхю — рече мистър Спецафлай.
— Мис Мейхю е бъдещата мисиз Ашланд Клюпър — казах аз.
— Хубаво, Аш — рече мистър Спецафлай. — Мисля, че това е чудесно. По-хубаво момиче не би могъл да намериш, ако щеш и целия свят да преобърнеш. — Той се усмихна към Стела. — И вие надали ще намерите по-добро момче.
— Благодаря, сър — каза Стела.
— Няма защо — рече мистър Спецафлай. Излезе от канцеларията, а ние със Стела се заслушахме в стъпките му, отминаващи по пътеката към кабинета му.
Тогава Стела ми разказа всичко, което знаеше за собствения си живот, минало, настояще и бъдеще. На няколко пъти се опитваше да не заплаче и дори успяваше, с едно единствено изключение. Както и аз.
Тази година и половина, откакто съм на работа в склада на Слиго & Бейли, е най-щастливото време през целия ми живот. Изобщо не мисля да напускам, въпреки че бях казал на момичето в личен състав да спре ежемесечното ми повишение от пет долара.
— Не още — бе казала тя. — Има още много време, докато увеличението спре. Как е мистър Спецафлай?
— Забележителен, както винаги.
— А как е вашата съпруга Стела?
— Все тъй забележителна, както винаги, благодаря.
— А синът ви?
— Синът ми е най-забележителният човек на света.
— Мога да ви предложа едно доста привлекателно място в отдела за телевизори — каза момичето от личен състав, но това беше просто шега, защото знаеше, че не искам да напускам склада.
Знаеше, че започна ли нещо, искам да го изпитам докрай.