Един ден Бети си намери работа като машинописка, а когато някоя от тия кучки се залови с бачкане, веднага си проличава. Продължавахме да пиянстваме всяка нощ, а сутрин тя излизаше преди мен, с махмурлук. Сега щеше да разбере какво е. Аз ставах около 10.30, пиех си спокойно кафето, хапвах две яйца, играех си с кучето, задявах жената на монтьора, който живееше отзад, сприятелих се със стриптийзьорката, която живееше отпред. Към 13.00 отивах на хиподрума, после се връщах с печалбата и излизах с кучето да посрещна Бети на спирката. Живеех си супер.
Една нощ обаче Бети, моята любима, си изкара всичко на мен още на първата чаша.
— Ханк, не издържам вече!
— Какво не издържаш, коте?
— Ситуацията.
— Коя ситуация, коте?
— Аз да работя, а ти да лентяйстваш. Всички съседи мислят, че аз те храня.
— Мамка му, преди аз работех, а ти лентяйстваше.
— Това беше друго. Ти си мъж, а аз съм жена.
— Брей, не знаех. Мислех, че вие кучките винаги претендирате за равни права.
— Знам какво става с оная малка повлекана отзад, дето се разкарва с провиснали цици…
— Циците й са провиснали?
— Да, ЦИЦИТЕ й! Онези големи кравешки цици!
— Хм… Да, едри са.
— Ето! Видя ли!
— И какво от това?
— Имам приятелки в този квартал. Те виждат какво става!
— Те не са ти приятелки. Те са злобни клюкарки.
— Ами оная курва отпред, дето се представя за танцьорка?
— Курва ли е?
— Шиба се с всичко, което има член.
— Ти си луда.
— Просто не искам всички тези хора да си мислят, че аз те изхранвам. Всички съседи…
— Майната им на съседите! Какво ти дреме за мнението им? Никога не сме се интересували от тях. Освен това аз плащам наема. Аз пазарувам храната! Изкарвам пари на хиподрума. Твоите пари са си за теб. Никога не ти е било толкова добре.
— Не, Ханк, край. Не издържам повече!
Станах и се приближих до нея.
— Хайде, миличко, просто си малко нервна тази вечер.
Опитах се да я прегърна. Тя ме отблъсна.
— Добре, както искаш! — измърморих.
Върнах се на фотьойла, допих си питието, налях си още.
— Край — заяви тя. — Повече няма да ти пусна.
— Хубаво. Пази си путката. И без това не струва.
— Искаш ли да задържиш къщата, или ще се изнесеш?
— Ти вземи къщата.
— Ами кучето?
— Оставям ти го.
— Ще му липсваш.
— Поне на някого да липсвам.
Станах, качих се на колата и взех първия апартамент, който видях, че се дава под наем. Нанесох се същата нощ.
Така изгубих наведнъж три жени и едно куче.
2.
Докато се усетя, в скута ми седеше млада тексаска. Няма да описвам точно как я срещнах. Появи се и толкоз. Тя беше на двайсет и три. Аз бях на трийсет и шест.
Имаше дълга руса коса и хубаво, стегнато тяло. Освен това, макар че по това време още не знаех, имаше и доста пари. Не пиеше, но аз пиех. В началото ни беше много весело. И ходехме заедно на хиподрума. Беше голяма красавица и всеки път, когато се върнех на мястото си, заварвах някой навлек да се присламчва до нея. Бяха десетки. Примъкваха се постоянно. Джойс просто си седеше. Имаше два начина да се справя със ситуацията. Или вземах Джойс и се премествахме, или казвах на натрапника:
— Приятел, тая е заета! Чупка!
Обаче хем да гоня вълците, хем да следя конете, ми дойде в повече. Започнах да губя. Професионалистът винаги ходи сам на хиподрума. Знаех го. Но си мислех, че може би аз съм по-специален. Убедих се, че изобщо не съм специален. Губех парите си със същата скорост като всеки друг.
Не щеш ли, Джойс поиска да се оженим.
„Защо не? — помислих си. — И без това съм узрял.“
Отидохме до Вегас, за да се оженим по-евтино, после се върнахме.
Продадох колата за десет долара и докато се усетя, пътувах с автобуса към Тексас, където се изтърсих със седемдесет и пет цента в джоба. Градчето беше много малко, има-няма 2000 жители. Според статия в един национален вестник експертите го посочили като последното място в САЩ, над което евентуалните ни врагове биха хвърлили атомна бомба. Напълно основателно според мен.
През цялото това време, без да съзнавам, съм се връщал към пощенската служба. Като блуден син.
Джойс имаше малка къща в градчето и там се излежавахме, чукахме се, ядяхме. Тя ме хранеше добре, угояваше ме и ме изтощаваше в същото време. Беше ненаситна. Джойс, моята съпруга, бе нимфоманка.