Тя притихна. Дръпнах косата й назад и я целунах зад ухото. Беше топла. Тя отметна рязко главата си. Целунах я пак и този път не се извъртя. Чувствах придиханията й. Тя изстена. Вдигнах я, занесох я в другата стая и седнах, като я придърпах в скута си. Не искаше да ме погледне. Целувах шията и ушите й. С една ръка обхванах раменете й, другата плъзнах по ханша й. Движех ръката си нагоре-надолу по тялото й в такт с дишането й, опитвах се да разкарам лошите вибрации.
Най-накрая тя се усмихна съвсем леко и ме погледна. Вдигнах ръка и я захапах леко по брадичката.
— Шантава кучка!
Тя се засмя и се целунахме, пуснахме си език. Отново захлипа.
Дръпнах се назад и казах:
— НЕДЕЙ!
Пак се целунахме. Вдигнах я и я занесох в спалнята, сложих я на леглото, свалих си панталона, боксерките и обувките, бързо, смъкнах гащичките й връз обувките й, събух едната и после, с един обут и един събут крак, я изклатих, както не я бях клатил от месеци. Всички мушката изпопадаха от дъските. След като свърших, бавно започнах да я милвам, да галя косата й, да й говоря разни неща. Тя замърка. След известно време стана и отиде в банята.
Не се върна при мен. Отиде в кухнята и се захвана да мие чиниите, като си пееше.
Бога ми, Стив Маккуин нямаше да се справи по-добре.
Сега имах двама пикасовци на гърба.
16.
Веднъж след вечеря или след обяд, или след нещо друго — при тия дванайсетчасови нощни смени вече не знаех кое какво е, — казах:
— Виж какво, коте, съжалявам, но не осъзнаваш ли, че тази работа ме влудява? Хайде да се откажем. Хайде просто да си лежим, да правим любов, да се разхождаме и да си приказваме. Да отидем в зоопарка. Хайде да идем да гледаме животните. Да идем до океана и да го гледаме. Само на четирийсет и пет минути път е. Хайде да играем настолни игри. Да идем на конни надбягвания, в галерията, на боксов мач. Хайде да си намерим приятели. Да се смеем. Този начин на живот е прекалено банален — той ни убива.
— Не, Ханк, трябва да им покажем, да им покажем…
Какво да очакваш от едно селско момиче от Тексас?
Отказах се.
17.
Всяка вечер, когато се готвех да излизам, Джойс ми приготвяше дрехите на леглото. Купуваше винаги най-скъпите. Никога не излизах със същия панталон, същата риза, същите обувки две поредни вечери. Имах десетки различни костюми. Обличах каквото ми сложеше тя. Точно както правеше мама.
„Не съм напреднал много“ — казвах си и обличах дрехите.
18.
Измислиха да ни проведат „обучение“ и така по трийсет минути всяка нощ не се налагаше да сортираме писма.
На подиума се качи едър италианец:
— … Значи, няма нищо по-приятно от миризмата на прясна пот, но и няма нищо по-неприятно от миризмата на стара пот…
„Боже мили — помислих си. — Добре ли чух? Това сигурно е измишльотина на правителството. Този дебелак ще ме учи да се замивам под мишниците. Не биха постъпили по тоя начин с инженери или диригенти. А нас ни унижават така!“
— … затова моля, къпете се редовно. Ще ви оценяваме не само по продуктивност, а и по външен вид.
Мисля, че искаше да използва думата „хигиена“ някъде по трасето, но просто не му дойде навреме наум.
Дебелакът се върна отпред и разпъна голяма карта на света. Казвам ви, голяма. Покри половината подиум. Осветиха картата. И дебелият италианец извади показалка с малка гумена цицка на върха и като начален учител посочи картата.
— Така, нали виждате всичкото това ЗЕЛЕНО? Има адски много от него. Гледайте!
Взе показалката и потърка с нея напред-назад по зеленото.
Тогава имаше доста повече антируски настроения отколкото сега. Китай още не беше почнал да показва мускули. Във Виетнам имаше малко пукотевица. Но аз пак си помислих: „Сигурно полудявам! Добре ли чувам?“ Никой от другите не възнегодува. Имаха нужда от работата. И според Джойс аз също имах нужда от работа.
Дебелакът продължи:
— Вижте тук. Това е Аляска! И тук са те! Изглежда, сякаш почти могат да прескочат при нас, нали?
— Да — измънка някакъв промит мозък от предния ред.
Италианецът обърна картата. Тя се прегъна гъвкаво върху себе си, зашумоля войнствено.
Той излезе напред и размаха показалката с гумената цицка към нас.
— Искам да разберете, че трябва да се вместим в бюджета! Искам да разберете, че ВСЯКО ПИСМО, КОЕТО СОРТИРАТЕ — ВСЯКА СЕКУНДА, ВСЯКА МИНУТА, ВСЕКИ ЧАС, ВСЕКИ ДЕН, ВСЯКА СЕДМИЦА — ВСЯКО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПИСМО, КОЕТО СОРТИРАТЕ ИЗВЪНРЕДНО, ПОМАГА В БОРБАТА СРЕЩУ РУСНАЦИТЕ! Това е за днес. Преди да си тръгнете, ще бъдете разпределени по зони.