Разпределение по зони? Това пък какво беше?
Един тръгна да раздава някакви листа.
— Чинаски?
— Да?
— Получаваш зона девет.
— Благодаря.
Не осъзнавах какво приемам. Зона 9 беше най-големият район в града. Някои от колегите получиха миниатюрни зони. Беше същото като с шейсетсантиметровите табли за двайсет и три минути — просто ти го начукваха отзад.
19.
Следващата нощ, когато отивахме в обучителния център, поспрях да приказвам с Гас, стария вестникар. Навремето Гас бил трети претендент в полусредната категория, но за малко се разминал с шампионската титла. Имаше силно ляво кроше, а както знаете, не е оферта да се биеш с левичар — трябва да тренираш твоя човек от нулата. Защо да се занимаваш? Гас ме покани вътре и двамата глътнахме по малко от бутилката му. После тръгнах да догоня групата.
Италианецът чакаше на вратата. Видя ме. Пресрещна ме на двора.
— Чинаски?
— Да?
— Закъсняваш.
Не казах нищо. Тръгнахме заедно към сградата.
— Много се изкушавам да ти пиша предупреждение.
— О, моля ви, недейте, господине! Моля ви, недейте!
— Добре — каза той. — Този път ще ти се размине.
— Благодаря, господине — измънках и продължихме заедно.
И знаете ли какво? Кучият син смърдеше на пот.
20.
Сега трийсетте минути бяха посветени на тренировка за сортиране по зони. Раздадоха ни по едно тесте картончета, за да се учим да ги разпределяме в преградките. За да вземеш изпита, трябваше да сортираш сто картончета за осем минути с 95 процента точност. Даваха ти право на три опита и ако не се справиш, те освобождаваха. Тоест, уволняваха те.
— Някои от вас няма да успеят — каза италианецът. — Това означава, че сте родени за друга професия. Някой може да стане президент на „Дженерал мотърс“.
После италианецът се пръждоса и остана симпатичният дребен инструктор, който ни насърчаваше:
— Ще се справите, момчета. Не е толкова трудно, колкото изглежда.
Всяка група имаше свой инструктор, който получаваше оценка според процента от хората, които вземаха изпита. Нашият имаше най-нисък рейтинг. Това го притесняваше.
— Не е чак толкова важно, момчета, но се мобилизирайте.
Някои от момчетата бяха получили по-тънки тестета. На мен ми бяха дали най-дебелото.
Стоях там в скъпите си нови дрехи. Стоях с ръце в джобовете.
— Чинаски, какъв е проблемът? — попита инструкторът. — Знам, че ще се справиш.
— Да. Да. Сега мисля.
— Какво мислиш?
— Нищо.
После си тръгнах.
След седмица пак стоях така, с ръце в джобовете. Един резервен се приближи.
— Господин началник, готов съм да взема изпита за зоната.
— Сигурен ли си? — попитах го.
— На упражненията постигах 97, 98, 99 и на два пъти 100 процента.
— Осъзнаваш ли колко сме инвестирали в обучението ти? Искаме да се справиш до последното картонче.
— Господине, сигурен съм, че съм готов.
— Добре. — Стиснах ръката му. — Върви тогава, моето момче, и късмет.
— Благодаря, господине!
Хукна към изпитната зала — стъклен аквариум, където те слагаха, за да видят дали можеш да плуваш в техните води. Горката рибка. Какво падение за един селски хулиган. Влязох в стаята за тренировки, свалих ластика от тестето и за първи път погледнах картончетата.
— Ох, по дяволите! — измърморих.
Двама-трима от момчетата се засмяха. После инструкторът каза:
— Трийсетте минути изтекоха. Връщайте се на работа.
Тоест, на дванайсетте часа.
Нямаше достатъчно хора да изнасят пощата, затова онези, които останаха, вършеха всичко. По график трябваше да работим по две седмици без прекъсване, но после получавахме четири дни почивка. Това ни крепеше. Четири свободни дни. Последната нощ преди четиридневната ни почивка, съобщителната уредба се включи:
— ВНИМАНИЕ! ВСИЧКИ РЕЗЕРВНИ СОРТИРОВАЧИ ОТ ГРУПА 409!…