Когато Джойс се прибра вечерта, всичко беше готово на масата. Варени водорасли с парченца от морски паяк и купчина изпържени до златисто дребни охлюви.
Заведох я в кухнята и й показах нещата на масата.
— Приготвих вечеря в твоя чест. В чест на нашата любов.
— Какви, по дяволите, са тия лайна?
— Охлюви.
— Охлюви?
— Да. Не осъзнаваш ли колко века азиатците са се гощавали така? Нека да ги почетем, да почетем себе си. Пържени са в масло.
Джойс влезе и седна.
Почнах да лапам охлюви.
— Проклятие, вкусни са, коте! ПРОБВАЙ!
Джойс набучи един и го лапна, докато гледаше другите в чинията.
Лапнах голяма порция вкусни водорасли.
— Хубаво, а, коте?
Тя задъвка охлюва.
— Пържени в златисто масло!
Взех няколко с ръка и ги пъхнах в устата си.
— Вековете са на наша страна, коте. Нищо не може да се обърка!
Джойс най-сетне преглътна своя. Погледна другите в чинията.
— Всички имат миниатюрни задничета! Ужасно е! Ужасно!
— Какво им е ужасното на задничетата, мила моя?
Тя притисна салфетка към устата си. Изтича в тоалетната. Започна да повръща. Извиках от кухнята:
— КАКВО ЛОШО ИМА В ЗАДНИЧЕТАТА, КОТЕ? И ТИ ИМАШ ЗАДНИК, И АЗ ИМАМ ЗАДНИК! КОГАТО ОТИДЕШ В МАГАЗИНА И КУПИШ ПЪРЖОЛА ОТ БУТ, ТОВА СЪЩО Е ЗАДНИК! ЦЯЛАТА ЗЕМЯ Е ПЪЛНА СЪС ЗАДНИЦИ! В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ, ДЪРВЕТАТА СЪЩО ИМАТ ЗАДНИЦИ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ НАМЕРИШ, ТЕ ПРОСТО ПУСКАТ ЛИСТАТА СИ. ТВОЯТ ЗАДНИК, МОЯТ ЗАДНИК, СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С МИЛИАРДИ ЗАДНИЦИ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ИМА ЗАДНИК, МОМЧЕТО В АВТОМИВКАТА ИМА ЗАДНИК, СЪДИЯТА И УБИЕЦЪТ ИМАТ ЗАДНИЦИ… ДОРИ ЛИЛАВАТА ИГЛА ИМА ЗАДНИК!
— Ох, стига! СТИГА!
Тя отново повърна. Селско момиче. Отворих бутилка саке и си сипах.
24.
Беше около седмица по-късно, в 7.00. Отново бях изкрънкал почивен ден, лежах долепен до задника на Джойс — до нейния задник, заспал, много заспал, и не щеш ли, на вратата се позвъни; станах и отворих.
Навън стоеше дребосък с вратовръзка. Пъхна ми някакви листа в ръцете и избяга.
Беше призовка — за развод. Така ми се изплъзнаха милионите. Но не се ядосах, защото никога не ми е било до милионите.
Събудих Джойс.
— Какво?
— Не можа ли да им кажеш да ме събудят в по-човешки час?
Показах й документите.
— Съжалявам, Ханк.
— Няма нищо. Трябваше просто да ми кажеш. Щях да се съглася. Одеве се чукахме два пъти, смяхме се, забавлявахме се. А ти си знаела през цялото време. Проклет да съм, ако мога да разбера жените.
— Виж, подадох молбата, след като се скарахме. Мислех, че ако изчакам да ми мине, може да се откажа.
— Добре, коте, уважавам честните жени. Заради Лилавата игла ли?
— Заради него.
Засмях се. Беше тъжен смях, признавам. Но се засмях:
— Не беше трудно да се досетя. Обаче ще имаш проблеми с него. Желая ти късмет, мила. Знаеш, че те обичах заради много неща, не беше само за парите.
Тя заплака, заровила глава във възглавницата, легнала по корем, трепереше. Беше просто едно селско момиче, разглезено и объркано. Трепереше, плачеше, не се преструваше. Беше ужасно.
Завивките бяха паднали и аз погледнах белия й гръб, плешките й, изпъкнали, сякаш искаха да пораснат като криле, да пробият кожата. Малки плешки. Беше безпомощна.
Качих се в леглото, погалих гърба й, галех я, галех я, успокоих я — тя пак изпадна в истерия:
— О, Ханк, обичам те, обичам те, съжалявам, страшно съжалявам, съжалявам ужасно!
Наистина се измъчваше.
След време се почувствах, сякаш аз съм поискал развода.
После се изчукахме славно за доброто старо време.
Оставих й къщата, кучето, мухите и мушкатата.
Тя дори ми помогна с багажа. Сгъна грижливо панталоните ми в куфарите. Опакова боксерките и самобръсначката ми. Когато бях готов да си ходя, отново заплака. Ухапах леко ухото й, дясното, после слязох по стълбите с багажа си. Качих се в колата и почнах да обикалям улиците, търсейки табелки „Дава се под наем“.
Вече бях свикнал с това занимание.
Трета част
1.
Не оспорвах развода. Не отидох в съда. Джойс ми даде колата. Тя нямаше книжка. Единствената ми загуба бяха три-четири милиона долара. Но все още имах пощата.