— А междувременно да продължавам ли да ходя на работа?
— Междувременно продължавайте да ходите на работа.
— Лек ден.
4.
Една нощ ме сложиха до Бучнър. Той не сортираше писма. Само седеше. И приказваше.
Една млада жена седна в края на редицата. Бучнър забуча:
— Да, курво! Искаш да ти го туря, нали? Това искаш, курво!
Продължих да сортирам писмата. Отговорникът мина наблизо. Бучнър мърмореше:
— И ти си в списъка, мамче! Ще ми паднеш, мръсницо! Въшлива кучка! Ще го духаш!
Отговорниците не закачаха Бучнър. Никой не закачаше Бучнър.
Чух го пак да нарежда:
— Ей, сладурано! Не ме кефи тоя поглед! В списъка си, мамче! На първо място в списъка! Ще ти пръсна задника! Хей, на тебе говоря! Чуваш ли?
Това преля чашата. Хвърлих писмата.
— Добре — казах му, — да свалим картите! Да свалим цялото шибано тесте! Тук ли искаш, или навън?
Погледнах Бучнър. Говореше на тавана — луд:
— Казах, че си на първо място в списъка! Ще те опъна аз тебе, как само ще те опъна!
„Уф — помислих си, — май прекалено се вживявам.“ Другите сортировачи седяха много тихо. Не ги обвинявам. Станах и отидох да пийна вода. Върнах се. Двайсет минути по-късно излязох за десетминутната почивка. Когато пак се върнах, отговорникът ме чакаше. Дебел негър около петдесетте. Разкрещя се:
— ЧИНАСКИ!
— Какво има, готин?
— Напусна работното си място два пъти за трийсет минути!
— Да, първия път станах да пия вода. Трийсет секунди. После излязох в почивка.
— Ами ако работеше на машина? Не можеш да ставаш от машината два пъти в рамките на трийсет минути!
Лицето му лъщеше от гняв. Поразително. Не го разбирах.
— ЩЕ ТИ ПИША ЗАБЕЛЕЖКА!
— Добре.
Седнах до Бучнър. Отговорникът дотича с докладната. Беше я надраскал набързо. Нищо не се четеше. Бил е толкова ядосан, че цялата беше в петна и драскулки.
Сгънах внимателно листчето и го прибрах в задния си джоб.
— Ще го убия тоя кучи син! — измърмори Бучнър.
— Ще ми се да го направиш, дебелако — отговорих. — Ще ми се да го направиш.
5.
Не стигаха дванайсетчасовите нощни смени, ами и отговорниците, и другите сортировачи, и неспособността да дишаш в тази камара от плът, плюс застоялите манджи във „ведомствения“ стол.
Но върхът беше Ц1. Район „Център 1“. Адресната схема на моя участък бе нищо в сравнение с „Център 1“. Той обхващаше около една трета от улиците в града и всичките бяха разделени в номерирани зони. Живеех в един от най-големите градове на САЩ. Това бяха много улици. Освен това имаше Ц2. И Ц3. Трябваше да минеш всеки тест за 90 дни, от три опита, с успеваемост 95 процента или повече, 100 картончета в аквариума, за осем минути, а ако не се справиш, можеше да кандидатстваш за президент на „Дженерал мотърс“, както беше казал онзи тип. За тези, които минаваха, адресните схеми ставаха малко по-лесни — втория и третия път. Но дванайсетчасовите нощни смени и отменените почивни дни идваха в повече за мнозинството от колегите. От първоначалната група от сто и петдесет-двеста души вече бяха останали само седемнайсет-осемнайсет.
— Как очаквате да работя по дванайсет часа всяка нощ, да спя, да ям, да се къпя, да пътувам насам и обратно, да се пера, да плащам газта и наема, да сменям гумите, да правя всички тези неща и пак да уча зоните? — попитах един от инструкторите в учебната зала.
— Пробвай да не спиш — отговори той.
Погледнах го. Не се шегуваше. Проклетият глупак говореше съвсем сериозно.
6.
Установих, че единственото време, когато мога да уча, е точно преди да заспя. Бях прекалено уморен, за да си правя закуска и да я ям, затова излизах и си купувах стек бира, слагах го на стола до леглото, отварях кутия, отпивах як гълток и отварях адресната схема. На третата бира се налагаше да я оставя. Толкова можех да поема. Допивах бирата седнал в леглото, като зяпах стената. На последната кутия заспивах. Когато се събудех, имах време само да ида до тоалетната, да се изкъпя, да хапна и да тръгна пак за работа.
Няма как да се приспособиш, просто се изморяваш все повече и повече. Винаги купувах стек бира на прибиране и една сутрин бях адски скапан. Качих се по стълбите (нямаше асансьор) и вкарах ключа в бравата. Вратата се отвори. Някой беше сменил всички мебели, имаше нов килим. Не, всички мебели също бяха нови.