Разбира се, имах тежък махмурлук. Спряхме за кафе.
Покрай погребението вече се бяха появили проблеми. Лари се скара с католическия свещеник. Имаше известни съмнения дали Бети е била истинска католичка. Свещеникът не искаше да отслужи службата. Накрая решиха да проведе половин служба. Е, по-добре половинка, отколкото никаква.
Имахме проблеми дори с цветята. Бях купил венец от рози — различни рози, сплетени във венец. В цветарницата го правиха цял следобед. Цветарката познаваше Бети. Пиянстваха заедно преди години, когато Бети още имаше къщата и кучето. Делси, така се казваше. Винаги ми се е искало да вляза в гащите на Делси, но все не ми се удаваше случай.
Тя ми се обади:
— Ханк, какво им става на тия кретени?
— Кои кретени?
— Ония от погребалното.
— Какво е станало?
— Ами пратих момчето с камиона да закара твоя венец, а те не го пуснали. Казали, че е затворено. Дотам е много път, ако не знаеш.
— Знам, Делси.
— Затова оставил цветята до вратата, но те отказали да ги сложат в хладилната стая. Та момчето оставило венеца там. Какво им става на тия хора, бе?
— Не знам. Какво им става на хората навсякъде?
— Няма да мога да дойда на погребението. Добре ли си, Ханк?
— Защо не дойдеш да ме утешиш?
— Ще трябва да взема и Пол.
Пол беше мъжът й.
— Айде няма нужда.
Така, отивахме към полупогребението.
Лари вдигна глава от чашата с кафе.
— Ще ти пиша за паметника по-късно. Сега нямам пари.
— Добре — отговорих.
Лари плати кафетата, после излязохме и се качихме в мерцедеса.
— Чакай малко.
— Какво? — попита Лари.
— Май забравихме нещо.
Върнах се в кафенето.
— Марша.
Тя още седеше на масата.
— Хайде, Марша, тръгваме.
Тя стана и тръгна след мен.
Свещеникът си прочете каквото се полагаше. Не го слушах. Ковчегът беше там. Бети лежеше вътре. Беше голяма жега. Слънчевите лъчи се спускаха като жълта стена. Една муха кръжеше наоколо. По средата на полуслужбата дойдоха двамата типове с венеца. Розите бяха мъртви, мъртви и увехнали в жегата. Подпряха нещото на едно близко дърво. Към края на службата моят венец клюмна напред и падна. Никой не го вдигна. Свърши се. Отидох при свещеника и стиснах ръката му:
— Благодаря.
Той се усмихна. Така станаха двама усмихнати: свещеникът и Марша.
Докато се прибрахме, Лари пак каза:
— Ще ти пиша за паметника.
Все още чакам това писмо.
11.
Качих се в апартамент 409, сипах си скоч с вода, взех пари от горното чекмедже, слязох, качих се в колата и подкарах към хиподрума. Стигнах навреме за първия старт, но не заложих, защото нямах време да прочета бюлетина.
Отидох в бара за пиячка и видях онази висока азиатка със стар шлифер. Беше доста зле облечена, но понеже и аз не бях по-спретнат, извиках името й тихо, колкото само тя да чуе, докато минаваше.
— Ви, бебче.
Спря. Дойде при мен.
— Здрасти, Ханк. Как си?
Познавах я от централното пощенско управление. Работеше в друга станция, до автомата за вода, но изглеждаше по-добронамерена от повечето.
— Нещо ми е тъжно. Трето погребение за две години. Първо майка ми, после баща ми. А днес едно старо гадже.
Тя си поръча нещо. Отворих „Конен бюлетин“.
— Хайде да хванем втория старт.
Тя дойде и облегна количество крак и цица в мен. Винаги търся не много известен кон, който може да надбяга фаворита. Ако няма кой да го бие, залагам на фаворита.
Бях идвал на хиподрума и след другите две погребения и печелех. Имаше нещо в тия погребения. Отваряха ти очите. По едно погребение на ден, и щях да забогатея.
На едната миля номер 6 изостана с една глава от фаворита. Остави да го изпреварят, след като две обиколки водеше. Номер 6 имаше курс 35 към 1. За това състезание фаворитът се котираше 9 към 2. И двата бяха с изравнени възможности. Сега увеличиха тежестите на фаворита с един килограм, от 52 на 53. Номер 6 още носеше 52 килограма, но му сложиха по-неопитен жокей и увеличиха дистанцията на миля и една 16-а. Всички решиха, че след като фаворитът е настигнал номер 6 на едната миля, ще го изпревари и на допълнителната шестнайсетина. Изглеждаше логично. Обаче конните състезания не се подчиняват на логиката. Треньорите поддържат конете си в привидно недобро състояние, за да отклонят малко залозите от тях. Промяната на дистанцията и слагането на по-непопулярен жокей подсказваха бързо покачване на цената. Погледнах таблото. Сутрешният курс беше 5. Сега пишеше 7 към 1.