— Какво? Чакайте малко…
— Това е всичко, господин Чинаски. Приятен ден.
Затвори.
17.
Взех адресната схема и асоциирах всичко със секс и възраст. В еди-коя си къща живееше еди-кой си с три жени. Биеше едната с колана (името й беше същото като на улицата, а годините й съвпадаха с номера), втората направо я изяде (същото), а третата просто я шибаше класически (същото). Беше пълно с педали и единият от тях („Манфред авеню“) беше на 33… и т.н.… и т.н.
Сигурен съм, че нямаше да ме пуснат в аквариума, ако знаеха какво си мисля, докато гледам картончетата. Всички ми изглеждаха като стари приятели.
Въпреки това обърках някои от оргиите си. При първия опит получих само 94. Десет дни по-късно, когато пак се явих, вече знаех кой на кого какво прави.
Постигнах 100 процента за пет минути.
Получих поздравително писмо от началника на Градската пощенска служба.
18.
Не след дълго ме направиха щатен и започнах да работя по 8 часа, което беше много по-добре от 12, а също получих право на платен отпуск. От всичките 150–200 в началото бяхме останали само двама.
Един ден се запознах с Дейвид Дженко в станцията. Беше бял младеж около двайсетте. Допуснах грешката да се заприказвам с него, нещо за класическа музика. Мислех си за класика, защото това беше единственото, което можех да слушам, докато пиех бира в леглото рано сутрин. Ако слушаш всяка сутрин, започваш да запомняш разни неща. А когато Джойс ме напусна, погрешка бях пъхнал в куфара двата тома на „Животът на знаменити класически и съвременни композитори“. Животът на повечето от тези хора бе толкова измъчен, че ми доставяше удоволствие да чета за тях, като си мислех: „По дяволите, и аз живея в ад, но не мога да пиша музика.“
Обаче се разприказвах. Дженко спореше с един друг тип и аз разреших спора им, като им казах рождената дата на Бетовен, кога е написал Третата симфония и направих кратък (и объркан) обзор на критиките за това произведение.
На Дженко това му дойде в повече. Той веднага ме помисли за учен човек. Седна до мен и почна да се оплаква, да нарежда, нощ след нощ, за нещастието, заровено дълбоко в изтерзаната му и прецакана душа. Имаше ужасно висок глас и искаше всички да чуят. Сортирах писма и слушах ли, слушах, чудех се какво да правя сега. Как щях да накарам този побъркан нещастник да млъкне?
Всяка нощ се прибирах вкъщи замаян, повдигаше ми се. Той ме убиваше с гласа си.
19.
Започвах работа в 18.18, а Дейв Дженко идваше чак в 22.36, тъй че можеше да бъде и по-зле. В 22.06 излизах да похапна за половин час и обикновено се връщах по времето, когато се появяваше той. Влизаше и се настаняваше до мен. Освен че се възприемаше като голям умник, Дженко се смяташе и за голям любовник. Във въображението му красиви млади жени го преследваха по улиците, приклещваха го из коридорите. Не му даваха почивка на горкия. Обаче никога не го бях виждал да говори с жена в службата, нито някоя му обръщаше внимание.
А като дойдеше:
— ЗДРАСТИ, ХАНК! ЧОВЕЧЕ, КАКВА СВИРКА МИ ВРЪТНАХА ДНЕСКА!
Той не говореше, той крещеше. Крещеше по цяла нощ.
— БОЖЕ, ТЯ НАПРАВО МЕ ИЗЯДЕ! И БЕШЕ МЛАДА! ОБАЧЕ БЕШЕ ИСТИНСКА ПРОФЕСИОНАЛИСТКА!
Запалвах цигара.
После трябваше да изслушам в детайли как я е срещнал…
— ИЗЛЯЗОХ ЗА ХЛЯБ И ТОГАВА…
После — до последната подробност — какво казала тя, какво казал той, какво направили и прочее.
По това време прокараха закон, задължаващ пощите да плащат петдесет процента за извънреден труд на резервните сортировачи. Затова прехвърлиха допълнителните задачи към щатните.
Осем-десет минути преди редовния край на работното ми време, в 2.48, се включваше радиоуредбата:
— На вниманието на всички! Щатните сортировачи, които са се явили на работа в 18.18, да останат един час извънредно!
После, осем минути преди изтичането на деветия ми час, уредбата отново обявяваше:
— На вниманието на всички! Щатните сортировачи, които са се явили на работа в 18.18, да останат втори час извънредно!
После, осем минути преди изтичането на десетия ми час:
— На вниманието на всички! Щатните сортировачи, които са се явили на работа в 18.18, да останат трети час извънредно!
През това време Дженко не спираше:
— СЕДЯ СИ АЗ В КАФЕТО, РАЗБИРАШ ЛИ, И СЕ ПОЯВЯВАТ ДВЕ ПЪРВОКЛАСНИ ПУТКИ, БРАТЧЕ. СЯДАТ ОТ ДВЕТЕ МИ СТРАНИ И…