Та така попаднах в кабинета на директора. Той седеше зад бюрото си. Бях захапал пура и дъхът ми миришеше на уиски. Внушавах представа за богат човек. Приличах на богат човек.
— Господин Уинтърс, пощенската служба се отнася добре към мен. Но имам странични бизнес интереси, за които трябва да се погрижа. Ако не можете да ме пуснете в неплатен отпуск, ще се наложи да напусна.
— Не ти ли дадох неплатен отпуск по-рано тази година, Чинаски?
— Не, господин Уинтърс. Отхвърлихте молбата ми за отпуск. Този път няма да приема отказ. Ще напусна.
— Добре, попълни този формуляр и ще подпиша. Но мога да ти дам само деветдесет работни дни.
— Съгласен съм — отговорих и издишах дълга струйка синкав дим от луксозната си пура.
2.
Хиподрумът се беше преместил на около сто и петдесет километра по-нататък по крайбрежието. Продължих да плащам наема си в града; качих се в колата и се пренесох там. Веднъж-два пъти седмично се връщах да нагледам апартамента, да си проверя пощата, понякога преспивах, после — пак обратно.
Живеех добре и печелех. След последното състезание всяка вечер пиех по едно-две в бара и оставях добър бакшиш. Изглеждаше, че съм започнал нов живот. Нямаше какво да се провали.
Една вечер дори не останах за последното състезание. Отидох в бара.
Стандартният ми залог бе станал петдесет долара. Когато започнеш да залагаш петдесетачка, след време се чувстваш, все едно залагаш пет или десет.
— Скоч и вода — казах на барманчето. — Ще проследя състезанието по уредбата.
— На кого заложи?
— На Синия чорап. Петдесет за победа.
— Много тежести му сложиха.
— Шегуваш ли се? В състезание за продажба, при което участниците вървят по шест бона, на добър кон могат да му сложат и петдесет и пет килограма. Това означава, че — при едни или други условия — конят е направил нещо, което никой друг участник в това състезание не е постигнал.
Разбира се, това не беше причината да заложа на Синия чорап. Винаги разпространявах грешна информация. Не исках конкуренти.
По това време на хиподрумите нямаше телевизори. Можеше да следиш състезанията само по уредбата. До момента бях с 380 напред. Ако изгубех в последния старт, оставах с 330 печалба. Добра надница.
Слушахме. Коментаторът изброи всички коне в състезанието освен Синия чорап.
Помислих, че конят ми е паднал.
Бяха на правата, приближаваха финала. Хиподрумът бе известен с късия си прав участък.
Изведнъж, точно преди края, коментаторът закрещя:
— И СЕГА ИЗЛИЗА СИНИЯ ЧОРАП! СИНИЯ ЧОРАП ПЕЧЕЛИ ПРЕДНИНА! И ПЪРВИ ФИНИШИРА… СИНИЯ ЧОРАП!
— Извинявай — казах на бармана. — Сега се връщам. Забъркай ми един скоч с вода, двоен.
— Веднага, господине!
Отидох при малкото табло със залозите близо до терена за загряване. Синия чорап имаше курс 9 към 2. Е, не беше 8 или 10 към 1. Но на хиподрума залагаш на победителя, а не на котировката му. Взех 250 долара и някакви центове и се върнах на бара.
— За кого ще залагате утре, господине? — попита барманът.
— Утре е далече.
Довърших питието си, оставих един долар бакшиш и си тръгнах.
3.
Всяка вечер — едно и също. Карах по брега, търсейки къде да вечерям. Падах си по скъпи ресторанти без много хора. Бях развил нюх към такива места. Познавах ги още отвън. Невинаги беше възможно да вземеш маса с пряк изглед към океана — трябваше да чакаш. Но и от другите маси можеше да гледаш океана и луната и да се отдадеш на романтични мисли. Да се наслаждаваш на живота. Винаги поръчвах малка салата и голяма пържола. Сервитьорката се усмихваше сладко и заставаше до мен. Доста далеч бях стигнал за човек, който е работил в кланица, обикалял е нашир и надлъж с банда железничари, правил е кучешки бисквити, спал е по пейки в парковете, бачкал е за дребни пари в десетки градове из цялата страна.
След вечеря тръгвах да търся мотел. За това пак доста трябваше да обикалям. Първо спирах за уиски и бира. Избягвах мотели с телевизори. Имах нужда само от чисти чаршафи, горещ душ и спокойствие. Водех вълшебен живот. И не ми омръзваше.
4.
Един ден бях в бара между две гонки и видях онази жена. Бог, или някой друг, постоянно създава жени и ги хвърля на боклука: с прекалено големи гъзове или прекалено малки цици, луди или смахнати, или религиозни, такива, които гледат на чаени листенца или не умеят да удържат пръдните си, имат прекалено големи носове или прекалено хилави крака…