Седнахме и почнахме да пием мълчаливо.
По едно време той каза:
— Достатъчно ли си мъж, за да ми я вземеш?
— По дяволите, не знам. Изборът е неин. Ако иска да остане с теб, нека остане. Защо не я попиташ?
— Мери Лу, ще останеш ли с мен?
— Не — отговори тя. — Отивам с него.
Посочи ме. Почувствах се значим. Бях изгубил толкова много жени заради толкова много други мъже, че ми стана добре да съм от противоположната страна. Запалих пура. Огледах се за пепелник. Видях един на тоалетното шкафче. Случайно погледнах огледалото и видях какъв съм махмурлия, а също как той се засилва към мен като стрела към мишена. Още държах бутилката. Завъртях се и той се заби в нея. Улучих го в муцуната. Цялата му уста се напълни с кръв и счупени зъби. Хектор падна на колене, ревна, хвана се за устата. Видях ножа. Изритах го настрани, вдигнах го, погледнах го. Една педя острие. Натиснах копчето и острието се прибра. Пъхнах ножа в джоба си.
После, докато Хектор плачеше, се приближих и го изритах в задника. Той се просна на пода, продължи да хленчи. Прекрачих го, глътнах малко бира.
После отидох при Мери Лу и я шамаросах. Тя изпищя.
— Курва! Ти си го нагласила, нали? Извикала си тоя маймун да ме убие за пършивите четири-петстотин долара в портфейла ми!
— Не, не! — проплака тя. И двамата плачеха.
Отново я ударих.
— Така ли се прехранваш, курво? Убиваш мъже за неколкостотин долара?
— Не, не! Обичам те, Ханк! Обичам те!
Стиснах яката на синята й рокля и раздрах половината до кръста. Не носеше сутиен. Кучката нямаше нужда от сутиен.
Излязох и тръгнах към хиподрума. Две-три седмици само се оглеждах. Бях неспокоен. Повече не видях Мери Лу на хиподрума. Нито Хектор.
7.
Не знам защо, но след това парите почнаха да ми се изплъзват и скоро престанах да ходя на хиподрума, само си седях вкъщи и чаках да минат деветдесетте дни на отпуска ми. Нервите ми бяха изопнати от пиянство и възбуда. Знаете как в един момент жените почват да те налазват. Тъкмо си помислиш, че са те оставили да подишаш, и се появява следващата. Няколко дни след като се върнах на работа, дойде друга. Фей. Имаше прошарена коса и винаги носеше черно. Каза, че протестирала срещу войната. Щом така искаше, нямах нищо против. Беше нещо като писателка и ходеше на семинари за писатели. Имаше идеи за Спасяването на света. Ако можеше да го спаси за мен, нямах против. Живееше от издръжката, която плащаше бившият й съпруг (имаха три деца); майка й също пращаше пари от време на време. През живота си Фей бе работила на не повече от едно-две места.
Междувременно Дженко постоянно измисляше нови глупости. Всяка сутрин ме изпращаше вкъщи с главоболие. По това време ми лепяха много пътни глоби. Имах чувството, че всеки път, когато погледна в огледалото, виждам червени светлини. Патрулка или мотоциклет.
Една нощ се прибрах късно. Бях скапан. Имах сили само колкото да отключа и да си вляза. Влязох в спалнята и там в кревата лежеше Фей, четеше „Нюйоркър“ и ядеше шоколадови бонбони. Дори не ми каза „здрасти“.
Отидох в кухнята и потърсих нещо за ядене. Реших да си сипя вода. Отидох до мивката. Беше задръстена от боклук. Фей обичаше да пази празни буркани и капачките им. Умивалникът бе пълен дополовина с мръсни съдове, а на повърхността на водата, заедно с няколко хартиени чинии плуваха буркани и капачки.
Влязох в спалнята точно когато Фей слагаше бонбон в устата си.
— Виж какво, Фей, знам, че искаш да спасиш света. Но не можеш ли да започнеш от кухнята?
— Кухните не са важни.
Трудно бих се прежалил да ударя жена с прошарена коса, затова отидох в банята и пуснах водата във ваната. Понякога горещата вана охлажда страстите. След като тя се напълни, ме хвана страх да вляза. Тялото ми така се беше схванало, че се опасявах да не се удавя.
Отидох в дневната и с известно усилие се изхлузих от ризата, панталона, обувките и чорапите. Върнах се в спалнята и легнах в кревата при Фей. Не можех да се наместя. Всяко помръдване бе мъчително. Помислих си:
„Единственото време, когато си сам, Чинаски, е когато караш към работа или към къщи.“
Най-сетне се наместих по корем. Навсякъде ме болеше. След малко трябваше пак да ходя на работа. Ако успеех да подремна, щеше да ми помогне. От време на време чувах отгръщане на страница, мляскане на шоколадови бонбони. Вечерта бе ходила на един от семинарите за писатели. Само да изгасеше лампата!