Выбрать главу

Сестрата изглеждаше много горда от моето бебе. Поне се надявах да е мое. Вдигна момиченцето така, че да го видя по-добре. Усмихнах се през стъклото, не знаех как да реагирам. Момиченцето просто ревеше. Горкичкото, помислих си, горкичкото проклето същество. Тогава не знаех, че един ден ще стане красива млада жена, която ще прилича на мен, ха-ха-ха.

Дадох знак на сестрата да остави бебето, после им махнах за довиждане. Сестрата беше сладка. Стройни крака, сочни бедра. Хубави гърди.

Фей имаше кърваво петно от лявата страна на устата. Взех влажна кърпа и я изтрих. Жените бяха създадени да страдат; нищо чудно, че искаха постоянни обяснения в любов.

— Искам да ми дадат моето бебенце — каза тя, — не е честно да ни разделят така.

— Знам. Но сигурно има някакво медицинско основание.

— Да, но не е честно.

— Така е. Но бебето изглеждаше добре. Ще направя всичко възможно, за да ти дадат по-скоро детето. Долу имаше поне четирийсет бебета. Всички майки чакат. Предполагам, че искат първо да си възвърнеш силите. Нашето бебе изглеждаше много силно, уверявам те. Моля те, не се безпокой.

— Ще бъда страшно щастлива с моето бебче.

— Знам, знам. Скоро ще ти го дадат.

— Господине. — Една дебела сестра, мексиканка, се приближи. — Ще ви помоля да излезете.

— Ама аз съм бащата.

— Знаем. Но жена ви трябва да си почива. Стиснах Фей за ръката, целунах я по челото. Тя затвори очи и май заспа. Не беше млада. Може би не беше спасила света, но постигна голямо подобрение. Една точка за Фей.

14.

Марина Луиз, така Фей кръсти детето. Марина Луиз Чинаски. В кошче до прозореца. Зяпаше листата на дърветата и разноцветните фигурки на тавана. После заплакваше. Разхождай бебето, говори на бебето. Момиченцето искаше гърдите на мама, но мама невинаги беше готова, пък аз нямах мамини гърди. И пак трябваше да работя. На всичкото отгоре избухнаха улични бунтове. Една десета от града гореше…

15.

Когато се качвах с асансьора, аз бях единственият бял. Стори ми се странно. Говореха за бунтовете и никой не ме поглеждаше.

— Бога ми — каза един пич, черен като катран, — сериозна работа. Тия типове се разкарват по улиците с бутилка уиски в ръка. Ченгетата минават, но не слизат от колите си, не се закачат с пияните. И това посред бял ден. Изнасят телевизори, прахосмукачки, всичко. Сериозна работа.

— Да, човече.

— Черните собственици на магазини слагат табели: КРЪВНИ БРАТЯ. Белите собственици — също. Обаче не могат да излъжат хората. Те знаят кой магазин е собственост на бял…

— Да, брато.

Асансьорът спря на четвъртия етаж и всички слязохме. Дадох си сметка, че не е здравословно да коментирам засега.

Не след дълго началникът на градската пощенска служба се включи по радиоуредбата:

— Внимание! Югоизточният район е отцепен. Ще бъдат допускани само хора със съответните документи. Има вечерен час. След 19.00 няма да бъде допускан никой. Барикадата е между улиците „Индиана“ и „Хувър“ и от булевард „Вашингтон“ до 135-а. Всеки жител на района може да си тръгне сега.

Станах и посегнах към картата за отчитане на работното време.

— Хей! Къде отиваш? — попита отговорникът.

— Нали чу съобщението.

— Да, но ти не си…

Пъхнах лявата си ръка в джоба.

— КАКВО не съм? КАКВО не съм?

Той ме погледна.

— Какво разбираш ти, БЯЛО КОПЕЛЕ? — изръмжах.

Взех картата, излязох и я прокарах през автомата.

16.

Бунтовете престанаха, бебето се успокои и аз намерих начин да избягвам Дженко. Пристъпите на световъртеж обаче продължиха. Лекарят ми написа рецепта за зелено-белите капсули либриум и те ми помогнаха малко.

Една нощ станах да пия вода. След като се върнах, работих трийсет минути, после си взех десетминутната почивка.

Когато седнах отново, дотича отговорникът Чеймбърс, един висок жълтур.

— Чинаски! Този път се закопа сам! Нямаше те четирийсет минути!

Една вечер Чеймбърс бе паднал на пода, като се мяташе и гърчеше. Изнесоха го с носилка. На следващия ден се появи с вратовръзка и нова риза, сякаш нищо не се е случило. Сега искаше да ми излезе със стария номер с пиенето на вода.

— Не говори глупости, Чеймбърс. Станах да пия вода, седнах пак, работих трийсет минути и след това си взех почивката. Нямаше ме десет минути.