Имате право да отговорите на обвинението лично и/или писмено и да бъдете придружен от представител по ваш избор. Отговорът ви трябва да бъде подаден в срок от 10 (десет) календарни дни след получаването на настоящето писмо. Освен това можете да представите клетвени свидетелства в подкрепа на отговора си. Евентуалният ви писмен отговор ще бъде изпратен на началника на пощите в Лос Анджелис, Калифорния 90052. Ако имате нужда от по-дълъг срок за подаване на отговора си, това ще бъде разгледано след писмена молба от ваша страна, доказваща такава необходимост.
Ако желаете да отговорите лично, обърнете се към Елън Нормел, началник-отдел „Заетост и услуги“, или К.Т. Шеймъс, отдел „Личен състав“, след записан час на тел. 289–2222.
След изтичане на 10-дневния срок всички факти по вашия случай, включително евентуалният ви отговор, ще бъдат подробно разгледани, преди да бъде взето решение. Решението ще ви бъде изпратено в писмен вид. Ако е във ваш ущърб, същото ще бъде придружено с писмо, разясняващо причината/причините за вземане на това решение.
Шеста част
1.
Седях до едно младо момиче, което не знаеше много добре адресната схема.
— Къде се сортира „Роутфорд“ 2900? — попита.
— Прати го в 33.
Отговорникът й приказваше:
— Значи сте от Канзас Сити, така ли? И двамата ми родители са от Канзас Сити.
— Наистина ли? — каза момичето. — После се обърна към мен: — Ами „Майърс“ 8400?
— Сложи го в 18.
Имаше малко тлъстинки, но беше готова. Аз обаче пасувах. Сега не ми беше до жени.
Отговорникът се умилкваше около нея:
— Далеч ли живеете?
— Не.
— Харесва ли ви работата?
— О, да.
Тя пак се обърна към мен:
— Ами „Олбани“ 6200?
— Шестнайсет.
След като сортирах таблата, отговорникът ми каза:
— Чинаски, засякох ти време за тази табла. Свърши я за двайсет и осем минути.
Не отговорих.
— Знаеш ли какъв е нормативът за сортиране на една табла?
— Не, не знам.
— От колко време си в службата?
— Единайсет години.
— Работиш тук от единайсет години и не знаеш норматива?
— Точно така.
— Сортираш писмата, сякаш не ти пука за тях.
Таблата на момичето все още беше пълна.
Бяхме започнали заедно.
— Освен това говореше с колежката.
Запалих цигара.
— Чинаски, ела за момент.
Застана пред металните шкафове и посочи. Сега всички служители пъхаха много бързо писмата в преградките. Мърдаха енергично ръце. Дори дебеличкото момиче действаше по-бързо.
— Виждаш ли тези числа, изписани отстрани на всеки шкаф?
— Да.
— Тези числа: показват колко бройки трябва да се сортират за една минута. Шейсетсантиметровите табли се сортират за двайсет и три минути. Ти се забави с пет минути.
Отговорникът посочи числото 23.
— Двайсет и три минути, това е нормативът.
— Двайсет и три не означава нищо.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че някой просто е минал с кутия боя и е намацал числото 23 на шкафа.
— Не, не, това е проверено и доказано с годините.
Какъв смисъл имаше? Не коментирах.
— Ще напиша докладна, Чинаски. Ще те пратя при съветника.
Върнах се на мястото си и седнах. Единайсет години! Нямах в джоба и десет цента повече, отколкото когато постъпвах. Единайсет години. Въпреки че нощите ми бяха дълги, годините минаха бързо. Може би заради работата през нощта. Или заради това, че правех едно и също ден след ден. При Павето поне никога не знаех какво мога да очаквам. Тук нямаше никакви изненади.
Единайсет години да те застрелват в главата. Бях станал свидетел как работата изяжда хората. Те сякаш се стопяваха. Например Джими Потс от станция „Дорси“. Когато постъпих, той бе добре сложен мъж с бяла тениска. Сега този Джими го нямаше. Нагласяше столчето възможно най-ниско и се застопоряваше с крака да не падне. От изтощение не си даваше труд дори да се подстриже и ходеше с един и същ панталон от три години. Сменяше фланелката си два пъти седмично и вървеше много бавно. Те го убиваха. Беше на петдесет и пет. Оставаха му седем години до пенсия.
— Няма да издържа — каза ми веднъж.