— Може ли да гледам, докато се ебете?
— Разбира се.
Пийнахме. Бях забравил имената им. Показах им сърцето. Попитах дали биха взели това ужасно нещо у тях. Не смеех да го изхвърля, в случай че на студента му потрябваше за изпит, или ако се наложеше да го върне в библиотеката, или нещо друго.
Излязохме и отидохме да гледаме стриптийз — пихме, кикотихме се, смяхме се. Не знам у кого бяха парите, но мисля, че младежът даде повечето, което беше добре, за разнообразие, а аз продължавах да се хиля, да пощипвам мацката по задника и бедрата, да я целувам, но на никого не му дремеше. Докато има пари, и теб ще те има.
Закараха ме до нас и той си тръгна с нея. Влязох си, казах им „чао“, пуснах радиото, намерих четвъртинка скоч, изпих го, захилих се, чувствах се добре, най-сетне спокоен, свободен, парех ръцете си о̀ късите недопушени пури, после се добрах до кревата, добрах се до ръба му, спънах се, проснах се напряко на дюшека и спах, спах, спах…
На сутринта отново беше сутрин и аз бях жив.
Може би ще напиша роман, помислих си.
И написах.