Въпреки това трябваше да открие дали подозренията му са основателни. На всяка цена.
— Извинете! — повика той един от фермерите. Човекът му се ухили и закуца към него с шапка в ръце.
— Какво мога да направя за вас, господин инспектор?
Гордън посочи на картата едно място на не повече от петнайсет километра по права линия от Буена Виста.
— Това място, Сайтаун. Знаете ли пътя?
— Разбира се. Шефе. Ако побързате, довечера ще сте там.
— Ще побързам — увери го Гордън. — Можете да се обзаложите, че ще побързам.
10. Сайтаун
— Секунда! Идвам! — извика кметът на Сайтаун. Чукането на вратата продължи.
Хърб Кейлоу внимателно запали новата си газена лампа, изработена от занаятчийската задруга западно от Кървалис. Неотдавна беше разменил сто килограма от най-добрата сайтаунска керамика за двайсет лампи и триста кибрита от Олбъни. Сигурен бе, че тази сделка ще му осигури следващия мандат.
Чукането се усили.
— Идвам! И дано да е наистина важно! — Той натисна бравата и отвори вратата.
Беше Дъглас Кий, тазвечершният часови. Кейлоу примигна:
— Случило ли се е нещо, Дъг? Какво…
— Един човек иска да те види, Хърб — прекъсна го пазачът. — Нямаше да го пусна след вечерния час, ама ти ни разказа за него, като се върна от Кървалис. Не исках да го оставям да седи на дъжда.
От тъмнината пристъпи висок мъж в мушама. Значката на шапката му блестеше на светлината на лампата. Той протегна ръка.
— Радвам се да ви видя отново, господин кмете. Може ли да поговорим?
11. Кървалис
Гордън никога не си беше представял, че ще откаже предложена му топла храна и легло и вместо това ще препуска в дъжда. Този път обаче нямаше избор. Яздеше най-добрия кон от конюшните на Сайтаун, но ако му се бе наложило, щеше да тича през целия път.
Кобилата се носеше по стария път към Кървалис. Беше силна и препускаше толкова бързо, колкото Гордън предполагаше, че е безопасно през нощта. За щастие почти пълната луна хвърляше оскъдна светлина през разкъсаните облаци.
Гордън се страхуваше, че трябва да е хвърлил в пълно объркване кмета на Сайтаун още в момента, в който прекрачи прага на дома му. Без да губи време за любезности, той пристъпи направо към същината и изстреля човека в офиса му да донесе грижливо сгънатата компютърна разпечатка.
Гордън вдигна разпечатката към светлината и внимателно я разгледа под объркания поглед на Кейлоу.
— Колко ви струва този съвет, господин кмете? — без да откъсва очи от хартията попита той.
— Не много, инспекторе — нервно отвърна мъжът. — Цените на Циклоп паднаха с увеличаването на селата, присъединили се към търговския пакт. А имаше и намаление, защото съветът е доста неясен.
— Колко? — настоя Гордън.
— Ами… Намерихме десетина стари видеоигри и около петдесет батерии, но от тях само десет ставаха за нещо. А, и един домашен компютър, който не беше съвсем ръждясал.
Гордън подозираше, че всъщност Сайтаун има много повече запаси, но ги пази за в бъдеще.
— И какво друго, господин кмете?
— Моля?
— Въпросът ми е достатъчно ясен — сухо отвърна той. — Какво още платихте за това?
— Нищо — объркано го погледна Кейлоу. — Освен ако не смятате товара храна и керамика за служителите. Но това е нищо в сравнение с останалите неща. Просто, за да имат с какво да живеят учените, докато помагат на Циклоп.
Гордън тежко дишаше. Нямаше изгледи пулсът му да се успокои. Всичко съвпадаше.
Той усърдно зачете на глас компютърната разпечатка:
— …Първоначалното просмукване през границите между тектоничните плочи… променливото задържане на подпочвената вода… — Думите, които не беше срещал нито пък бе мислил за тях — в продължение на седемнайсет години, сега излизаха от устата, му и му напомняха за някакъв стар, отдавна забравен деликатес. — …Вариация на глинестите седименти… само приблизителен анализ, поради многобройните несигурни променливи…
— Смятаме, че схванахме какво е имал предвид Циклоп — намеси се Кейлоу. — Ще започнем да копаем на двете най-подходящи места, като настъпи сухият сезон. Естествено, ако не сме разтълкували правилно съвета му, вината си е изцяло наша. Ще опитаме и на някои други места, които той предложи…