Ти си рядкост, Гордън. По някакъв начин си успял да запазиш модерния си начин на мислене и в същото време да се адаптираш към настоящето. Дори онази пасмина да се опита да ти навреди, ти ще ги победиш с ума си.
Гордън тръгна към вратата, после спря. Обърна се и погледна за последен път към мигащите светлинки на мъртвата машина.
— Не съм толкова умен. Разбираш ли, аз вярвах!
Погледите им се срещнаха и накрая Лазаренски наведе очи, без да може да отговори. Гордън се за препъва навън и остави мъртвешки студената крипта и телата в нея зад себе си.
12. Орегон
Върна се при коня си, когато небето на изток започваше да розовее. Скочи на седлото и се насочи на север по второстепенния път. Изпитваше мъка, сякаш сърцето му се бе превърнало в късче лед.
Трябваше да се махне оттук. Поне това беше ясно. Нека глупците вярват на своите митове. Не и той!
Не можеше да се върне в Сайтаун, където бе оставил торбите с пощата. Вече всичко това беше минало. Започна да сваля куртката си с намерение да я захвърли в канавката, заедно с всички лъжи.
Внезапно в главата му изплува неканена мисъл:
„Сега кой ще поеме нещата в свои ръце…?“
Какво? Тръсна глава, за да я проясни, но думите продължаваха да звучат в него.
„Кой ще се погрижи сега за тези глупави деца?“
Гордън изруга и пришпори коня. Животното го понесе на север, далеч от всичко, на което се беше прекланял вчера сутринта… но което вече знаеше, че е само фасада. Евтин номер. Оз.
„Кой ще се погрижи…“
Думите постоянно се връщаха в главата му, подобно на натрапчива мелодия. Изведнъж разбра, че ритъмът им е същият, като на мигащите лампички на старата мъртва машина.
„… за тези глупави деца?“
Кобилата мина покрай овощни градини, оградени от ред смачкани автомобили. Внезапно го осени странна мисъл. Ами ако в момента, в който се бе изпарила и последната капка хелий и вътре беше нахлула смъртоносната жега, последната мисъл на невинната мъдра машина се е запечатала някъде в периферните устройства и сега продължава безспирно да се върти?
Това можеше ли да се нарече дух?
Какви са били последните мисли и думи на Циклоп?
Можеше ли човек да бъде преследван от духа на машина?
Гордън отново тръсна глава. Явно беше уморен, иначе нямаше да си мисли подобни глупости. Не дължеше нищо на никого! Не и на купчина мъртъв метал, нито пък на мумията, открита в онзи стар джип.
— Духове! — изплю се той и кисело се изсмя.
И въпреки това думите продължаваха да звучат в главата му.
„Кой ще се погрижи сега…“
Толкова бе погълнат от собствените си мисли, че му трябваха няколко минути, за да осъзнае, че далеч зад него се носят крясъци. Той дръпна юздите и се обърна, с ръка върху дръжката на револвера. Всеки, който се осмелеше да го предизвика сега, щеше да се изложи на сериозна опасност. Лазаренски беше прав в едно отношение. Гордън знаеше, че онази пасмина не може да се сравнява с него.
В далечината забеляза трескаво движение около Дома на Циклоп, но… но очевидно нямаше нищо общо с него.
Той засенчи очи от изгряващото слънце и видя някакъв изтощен човек да слиза от покрития си с пяна кон, да се препъва по стълбите пред Дома на Циклоп и да крещи към хората, които бързаха към него. Друг вестоносец, явно сериозно ранен, лежеше на земята.
Гордън чу една-единствена дума. Тя обясняваше всичко.
— Оцеленци!
„По дяволите!“ Това бе единственият възможен отговор, който му дойде наум.
Обърна гръб на виковете и отново пришпори коня си на север.
Само ден по-рано щеше да се притече на помощ. Беше готов да се жертва в името на Циклоп. И вероятно точно това щеше да стане.
Щеше да умре заради един фарс и измама!
Ако холнистите наистина нападаха, селяните южно от Юджийн щяха с всички сили да им се противопоставят. Разбойниците щяха да се насочат на север по посока на най-слабото съпротивление. Хората от северната част на долината нямаха никакъв шанс пред бандите от Роуг.
А може би холнистите не бяха достатъчно многобройни, за да завладеят цялата долина. Разбира се Кървалис щеше да падне, но Гордън можеше да отиде някъде другаде. Може би щеше да е най-добре да се насочи на изток по шосе 22 и да мине през Пайн Вю. Щеше да му е приятно отново да види госпожа Томпсън. Може би щеше да пристигне точно, когато Аби ражда своето бебе.