— Ами… чувал съм, че не е зле.
— Супер е — музика, танци, момичета. Хайде бе, Франк! Какво ще кажеш?
— Не знам, наистина не знам.
— Кора ще се разсърди, ако разбере, че съм те видял и не съм те взел. Знам, че се държеше малко кофти с тебе, но всъщност тя те харесва. Даже каза, че си много свестен. Хайде, ще отидем тримата, знаеш ли колко хубаво ще си прекараме!
— Окей, ако тя няма нищо против, става.
В ресторанта имаше десетина човека, а тя пак беше в кухнята. Миеше чинии с бясна скорост.
— Ей, Кора! Виж кого ти водя.
— Боже! Този пък откъде се взе?!
— Срещнах го в Глендейл. Идва с нас в Санта Барбара!
— Как си, Кора? — попитах.
— Хей, откога не сме се виждали! — Тя си избърса набързо ръцете и да се здрависа с мен. По ръката й беше останал сапун.
Кора излезе с поръчка, а ние двамата седнахме. По принцип той й помагаше да сервира, обаче сега така се разпали да ми показва нещо много важно, че я остави сама. Извади един дебел тефтер, в който се мъдреше сертификатът му за натурализация, после брачното му свидетелство, после разрешителното му за работа, после негова снимка като войник в гръцката армия, после снимка от сватбата и изрезки от вестници, разказващи за инцидента във ваната. Всъщност в тях се говореше най-вече за котката, но нали се споменаваше и името му и как бил закаран до болницата в Глендейл, и как се очаквало да се възстанови. Имаше изрезка и от гръцкия вестник, който излизаше в Лос Анджелис — беше статия, посветена на него, не на котката, даже включваше снимка от времето, когато е бил келнер, както и историята на целия му живот. После идваше ред на рентгеновите снимки — в тефтера имаше поне пет-шест. Правили са му всеки ден по една, за да наблюдават дали се възстановява добре. Гърка беше залепил няколко двойки листа и ги беше изрязал като рамки, така рентгеновите снимки се виждаха съвсем ясно, като вдигнеше тефтера срещу светлината. По-нататък имаше сметка от болницата, сметка от лекаря и сметка от медицинските сестри. Общо триста двайсет и два долара, не е за вярване!
— Хубаво, а? — попита Гърка.
— Страшно е! Всичко събрано и подредено.
— Още не съм приключил де. Ще го оцветя в червено, бяло и синьо. Гледай сега. — Той ми показа няколко страници, които вече беше нашарил.
Имаше завъртулки, изрисувани с мастило и след това оцветени. Над сертификата за гражданство се мъдреха две американски знамена и орел. Над войнишката снимка — два кръстосани гръцки флага и пак орел. Над брачното свидетелство — две гургулици на клонче. Още не беше измислил какво да сложи над останалите неща. Предложих му над изрезките от вестници да нарисува котка с подпалена опашка и да оцвети пламъка в червено, бяло и синьо. Идеята му хареса. Не схвана защо му казах да сложи над лиценза за работа ястреб, сграбчил две знаменца, на които пише ПРОДАВАЙ ДНЕС. Видя ми се неуместно да му обяснявам, а и не си струваше. Обаче най-после разбрах защо се беше наконтил така и защо вече не сервираше. Тоя грък имаше фрактура на черепа, а такова нещо не се случваше всеки ден на тъпак като него. Държеше се като италианец, отворил дрогерия — те веднага щом си получат онова нещо, на което пише „фармацевт“, с червения печат и всичко останало, слагат един сив костюм с поръбена в черно жилетка и изведнъж стават толкова заети, че нямат време да приготвят лекарства. И повече никога не пият сода с шоколадов сладолед. Та и Гърка така — нали в живота му най-после се беше случило нещо голямо.
Точно преди вечеря успях да я хвана насаме, той се беше качил горе да се измие и двамата останахме в кухнята.
— Мислеше ли си за мен, Кора?
— Ами да, как да те забравя толкова бързо!
— И аз много мислех за теб. Как си?
— Аз ли? Добре съм си.
— Звънях ти няколко пъти, но все той вдигаше телефона. Не знаех какво да му кажа и затварях. Изкарах малко пари!
— Браво! Радвам се, че нещата при теб се развиват добре.
— Изкарах пари и после ги загубих. Мислех да ги използваме за начало, но ги пропилях.
— И аз не знам къде отиват пустите пари.
— Наистина ли мислеше за мен?
— Да.
— Не ти личи.
— Личи ми каквото трябва.
— Една целувчица?
— Ще вечеряме. Ако ще се миеш, отивай.
Ей така беше цялата вечер. Гърка пак донесе от онова сладко вино и изпя сума ти песни. Седяхме си там и за Кора аз бях просто някой, който някога е работил за тях, само дето тя не можеше да се сети как му е името. Това беше най-жалкото завръщане в историята.