— Да, Франк, да!
После помня само, че бях до нея. Погледът ми — впит в нейния, ръцете ни — преплетени. Притискахме се неистово един към друг. И адът да беше зейнал под мен в този момент, пак нямаше да ме спре — трябваше да я обладая, ако ще това да ми струва живота.
И я обладах.
Девета глава
Лежахме на земята няколко минути като дрогирани. Беше толкова тихо, че се чуваше клокоченето на бутилката в колата.
— И сега какво?
— Сега идва най-трудната част, Кора, и трябва да си много добра. Сигурна ли си, че си готова?
— След тази нощ съм готова да мина през всичко.
— Ченгетата ще те разкъсат. Ще се опитат да те пречупят. Ще се справиш ли?
— Така мисля.
— Може и да ти лепнат нещо. Не ми се вярва, при толкова свидетели, но все пак не е изключено. Може да те обвинят в непредумишлено убийство. Готова ли си да прекараш известно време в затвора?
— И ти ще ме чакаш?
— Ще те чакам.
— Тогава да. Готова съм.
— Мен не ме гледай, аз съм пиян. Има си тестове, които ще го докажат. Ще им пробутам някакви небивалици, колкото да ги объркам, а като изтрезнея, ще им го разкажа така, че да повярват.
— Добре, запомних.
— Помни също, че си ми ядосана задето съм се напил. И съм станал причина за всичко.
— Да, знам.
— Е, значи сме готови.
— Франк!
— Да.
— Само още нещо. Трябва да се обичаме. Ако се обичаме, другото няма значение.
— Обичаме ли се?
— Аз ще го кажа първа. Обичам те, Франк!
— Обичам те, Кора!
— Целуни ме.
Целунах я, прегърнах я силно и тогава видях мигаща светлина горе на хълма.
— Тичай нагоре. Хайде! Ще се справиш.
— Ще се справя.
— Молѝ ги за помощ! Не знаеш, че е умрял!
— Да.
— Паднала си на земята, като си излизала от колата. Затова имаш пясък по дрехите.
— Добре. Доскоро.
— Доскоро.
Тя тръгна към шосето.
Изведнъж открих, че шапката ми я няма. А вече трябваше да съм до Гърка! Запълзях да я търся. Горе светлините се приближаваха, бяха само на два-три завоя, а аз още нямах и една драскотина по себе си. Отказах се, трябваше бързо да вляза в колата.
И тогава се спънах. Бях стъпил в шапката! Грабнах я и тъкмо скочих в купето, когато колата започна да потъва. Усетих, че се преобръща. Това е последното, което си спомням.
Когато отворих очи, лежах на земята. Наоколо цареше суматоха. Така зверски ме болеше лявата ръка, че ми идеше да крещя. Болеше ме и гърбът, а главата ми бучеше ту по-силно, ту по-слабо. Сякаш земята под мен изчезваше и всичко, което бях изпил, се надигаше в стомаха ми. Едновременно бях в съзнание и не бях, но все пак имах достатъчно ум да се сетя, че дрехите ми са целите в пясък, трябваше да имам правдоподобно обяснение откъде се е взел, така че започнах да се въргалям и да ритам с крака.
В ушите ми нахлу пронизителен звук и разбрах, че се намирам в линейка. До краката ми седеше ченге в униформа. Някакъв лекар се занимаваше с ръката ми. Като я погледнах, пак загубих съзнание — между китката и лакътя беше прекършена като съчка, шуртеше кръв.
Като дойдох на себе си, докторът още правеше нещо по ръката ми, а аз се опитах да мръдна краката си, за да видя дали не съм парализиран.
Писъкът на сирената ме събуди отново. Озърнах се и видях Гърка. Лежеше на носилката до мен.
— Ей, Ник!
Никой нищо не каза. Озърнах се за Кора, но не я видях.
След малко спряха и вдигнаха Гърка. Чаках да вдигнат и мен, но не. Сега вече бях сигурен, че е умрял, и че този път няма да се наложи да им говоря за някаква котка. Ако ни бяха взели и двамата, значи отивахме в болницата, но те отнесоха само него. Към моргата.
Линейката продължи и като стигнахме, се озовах в една стая, където всичко беше бяло. Готвеха се да ми оправят ръката. Домъкнаха един апарат на колела да ми вкарат упойващ газ.
Изведнъж взеха да спорят. Появи се някакъв, който каза, че е лекарят на затвора, и останалите се издразниха. Знаех за какво е цялата работа — заради теста за алкохол. Ако ме бяха упоили веднага, тестът щеше да покаже много по-високо съдържание на алкохол, защото едната от пробите се взема с духане, а тя е най-важната. Лекарят на затвора ме накара да духна през един маркуч в нещо стъклено, в което имаше течност като вода, но от дъха ми тя пожълтя. После ми взе кръв и някакви други проби, слагаше ги в шишенца. Едва тогава ме упоиха.
Когато се съвзех, вече лежах в друга стая, главата ми беше бинтована, ръката също и имах слинг. Целият ми гръб беше стегнат и налепен с лейкопласт, едва можех да мърдам. До леглото ми седеше ченге и четеше вестник. Имах свирепо главоболие, болеше ме и гърбът, а в ръката ми болката пулсираше.