— Ами вие съвсем ме объркахте!
— Тогава дай да караме поред, за да не се объркваш. Да започнем оттам: ти си спал с тази жена, нали?
— Няма такова нещо.
— А когато Пападакис е бил в болницата? Ти къде спа тогава?
— В моята стая.
— А тя си спа в нейната? Да бе! Нали я видях! Ако аз бях там, щях да й строша вратата, ако ще да ме обесят за изнасилване после. И ти така би направил. И така си направил!
— И през ум не ми е минавало подобно нещо.
— Ами всичките тия разходки до Хасълманс Маркет в Глендейл? На връщане какво правехте?
— Ник ме пращаше!
— Не те питам кой те е пращал. Питам те какво правехте.
Разби ме, трябваше да предприема нещо, и то веднага. Единственото, което ми хрумна, беше да се ядосам.
— Добре тогава. Да речем, че сте прав и съм спал с нея. Аз не съм спал, но да речем, че съм. Ако всичко беше толкова просто, за какво ми е да убивам мъжа й? Що за глупости! Слушал съм много за хора, които биха убили, за да получат нещо, което нямат. Но не бях чувал някой да убие за нещо, което вече има!
— О, така ли? Не си чувал значи! Ще ти кажа защо си го убил. Като начало — заради имота, който е струвал на Пападакис точно четиринайсет хиляди долара, платени до последния цент. Както и за оня коледен подарък, който ти и тя сте си мислели, че ще получите, като се качите на корабчето и видите океанските вълни. Също и за оная малка застрахователна полица на Пападакис за десет хиляди долара.
Няма да забравя лицето му, изведнъж всичко около него почерня и едва не паднах от леглото. Свестих се чак когато видях, че ми подава чаша вода.
— Пийни си, ще ти мине.
Пих, налагаше се.
— Мисля, че това ще ти е последното убийство за доста дълго време напред, Чеймбърс, но ако някой ден решиш да опиташ пак, гледай да няма намесени застрахователи. Те са готови да похарчат пет пъти повече за такъв случай, отколкото на мен някога ще ми бъдат отпуснати, и имат детективи, пет пъти по-добри и от най-добрите, които аз някога бих могъл да наема. Знаят си работата и сега ти дишат във врата. За тях всичко това са пари. Там ви е грешката.
— Да пукна, ако лъжа, не знаех за никаква полица! Сега чувам от вас!
— Нещо прежълтя.
— Вие на мое място нямаше ли да прежълтеете?
— Какво ще кажеш да ме спечелиш на своя страна? Искам пълно самопризнание. Ще повдигнем обвинение и ще видя какво мога да направя за теб в съда. Може да поискам смекчаване на присъдата и за двама ви.
— Не става.
— Тогава какви са тия локуми, дето ми ги разтягаш — за истината и как ще кажеш каквото трябва на съдебните заседатели? Да не мислиш, че ще се измъкнеш?
— Майната му, вие си поддържайте вашата версия, аз ще стоя зад моята! Нищо не съм направил! Ясно ли е?
— Майната му, викаш. Правиш се на корав, а? Добре, сега вече ще си го получиш. Сега ще ти кажа какво ще чуят съдебните заседатели. Първо, ти си спал с нея, нали така? После Пападакис пада и си удря главата и вие двамата си прекарвате чудно: нощем в леглото, денем на плажа, държите се за ръце и си гукате. Тогава ви идва тая гениална идея: така както си е фраснал главата, ще го накарате да си направи застраховка срещу злополука и после ще го убиете. Ти се махаш, за да й дадеш време да го обработи. Тя го омайва и го убеждава да сключи застраховка срещу злополука, която му струва само четирийсет и шест долара и седемдесет и два цента. И готово! Два дни по-късно Франк Чеймбърс случайно се натъква на Ник Пападакис. Ник го врънка да се върне на работа. Както знаем, Ник и жена му вече са планирали пътуването си до Санта Барбара, така че колко му е и Франк да дойде. Ей така, заради доброто старо време. Ти отиваш, напиваш Гърка, напиваш и себе си, но не чак толкова, слагаш две бутилки вино в колата, за да заблудиш ченгетата и тръгвате към Малибу. Това се казва идея! В единайсет часа през нощта тя иска да види няколко къщи с по някоя и друга морска вълна отпред. Но не стигате дотам. Спирате. И както сте спрели, ти халосваш Гърка с една от бутилките. Много са удобни за целта, нали, Чеймбърс? Точно така си постъпил и с жп полицая в Оукланд. Значи ти халосваш Ник, а тя пали колата, докато стои на стъпалото, ти се пресягаш отзад, хващаш волана и дърпаш смукача. Не ти трябва много газ, защото си на втора. После тя държи волана и натиска спирачката, защото ти трябва да слезеш от колата. Обаче да не забравяме, че си подпийнал и си прекалено бавен, а тя е малко по-бърза от необходимото. Така тя успява да скочи, а ти оставаш заклещен вътре. Мислиш ли, че заседателите няма да повярват на това? Ще повярват и още как, защото аз ще докажа всичко стъпка по стъпка — като се започне от малкото ви пътешествие към Малибу, та чак до смукача. И когато го докажа, вече няма да има смекчаващи обстоятелства, драги, а ще има едно въже, на което ти ще увиснеш. И когато го срежат, ще те погребат до всички ония тъпаци, на които не им е стигнал акълът да сключат изгодна сделка, за да избягнат бесилката.