— Нищо такова не се е случило!
— Какво искаш да кажеш — че сама го е направила?
— Не казвам, че някой го е направил. Оставете ме на мира! Няма такова нещо!
— Откъде си толкова сигурен? Нали уж си бил пиян?
— Да. И не знам да се е случвало такова нещо.
— Значи искаш да кажеш, че тя го е направила?
— Не, не искам да кажа това! Искам да кажа само това, което казвам!
— Слушай, Чеймбърс, в колата е имало трима души: ти, тя и той. Той със сигурност не е убиецът. Ако и ти не си, остава тя. Нали така?
— И кой казва, че има убиец?
— Аз казвам. Ето че все пак стигнахме донякъде, Чеймбърс. Може би ти не си го убил. Казваш, че това е истината. Казваш също, че не си имал нищо общо с тази жена, като се изключи това, че е омъжена за твоя приятел. Следователно е редно да направиш нещо по въпроса, нали така? Редно е да подадеш жалба срещу нея.
— Каква жалба?
— Ако тя е убила Пападакис, значи е искала да убие и теб. Не я оставяй да се измъкне, на някои хора това може да им се види много странно. Трябва да си последният мухльо, за да позволиш да й се размине. Убива мъжа си, за да получи застраховката, опитва се да убие и теб. Трябва да направиш нещо по въпроса!
— Ако е така може и да направя. Но не съм сигурен дали е така.
— Е, ако ти го докажа, ще се наложи да подадеш жалба, нали?
— Разбира се. Ако го докажете.
— Добре тогава, ще го докажа. Когато спряхте, ти слезе ли от колата?
— Не, не съм слизал.
— Брей, мислех, че си бил пиян и не помниш, а ето че за втори път си спомняш подробности!
— Не помня да съм слизал от колата.
— Обаче си слизал. Чуй какво казва един от свидетелите: „Не обърнах внимание на колата, само видях, че зад волана седи жена. Вътре имаше и един мъж. Като минавахме, той се смееше. Имаше още един, който беше отвън и повръщаше.“ Значи ти си бил отвън и си повръщал. И точно тогава тя е фраснала Пападакис с бутилката. Като си се върнал при тях, ти си седнал отзад и си се отнесъл. Не си забелязал нищо, защото си бил много пиян. Пападакис и той е бил пиян, и по нищо не си е личало, че всъщност е вече мъртъв. Тогава тя е минала на втора, дала е газ със смукача, качила се е на стъпалото, изскочила е навън и колата е излетяла право в урвата.
— Това нищо не доказва!
— Доказва! Според свидетеля Райт докато колата се е премятала надолу, жената е била на завоя и е махала за помощ.
— Може да е скочила в движение.
— Ако е скочила в движение, защо си е взела чантата? Как мислиш, може ли жена да кара кола с чанта в ръка? А дали като скочи в движение ще има време да си вземе чантата? Няма начин, Чеймбърс. Изобщо няма начин да скочиш от седан, който се премята надолу. Тя просто не е била в колата, когато вие сте полетели. Това вече доказва нещо, нали?
— Не знам.
— Какво искаш да кажеш с това не знам — ще подпишеш ли жалбата, или не?
— Не.
— Слушай, Чеймбърс, тая кола неслучайно е полетяла надолу секунда по-рано, отколкото ти си очаквал. Било е „или ти, или тя“.
— Оставете ме! Не знам за какво говорите.
— И сега така стоят нещата — или ти, или тя. Ако нямаш нищо общо с тая работа, по-добре подпиши. Защото ако не го направиш, аз вече ще знам със сигурност, че си замесен. И заседателите ще го знаят. Както и съдията, а и тоя, дето ще ти нахлузи примката.
Той ме гледа около минута, после излезе и се върна с друг човек, който седна и попълни някаква бланка. Сакет пристъпи до мен и ми я подаде.
— Ето тук.
Подписах. Дланите ми бяха толкова потни, че се наложи оня да подсушава листа.
Десета глава
Когато Сакет си тръгна, ченгето влезе и предложи да поиграем блекджек. Направихме няколко игри, но умът ми беше на друго място, започнах да се изнервям и се отказах.
— Тоя май те приклещи, а?
— Горе-долу.
— Бива си го Сакет! Винаги е такъв — изглежда като свещеник, изпълнен с любов към целокупното човечество, обаче сърцето му е от камък!
— Това е думата. Камък.
— Има само един човек, който може да му се опре.
— Така ли?
— Казва се Кац. Сигурно си чувал за него.
— Разбира се, че съм чувал.
— Приятел ми е.
— Такива приятели трябва да има човек.
— Слушай, засега нямаш нужда от адвокат, понеже още не е повдигнато обвинение. Могат да те задържат до четирийсет и осем часа без право на свиждане, както се казва. Но ако той дойде да те види, ще го пусна при теб. Стига да му кажа, веднага ще дойде.