— Имаш предвид, че и ти ще спечелиш от тая работа?
— Имам предвид, че ми е приятел. Е, ако не ми пускаше по нещо, нямаше да ми е приятел, нали така? Много е печен, той е единственият човек, който може да се опре на Сакет.
— Ами тогава действай, човече! Колкото по-бързо, толкова, по-добре!
— Ей сега се връщам.
Ченгето излезе от стаята. След малко се върна и ми намигна. И, без майтап — в същия момент се почука на вратата.
Кац беше дребен, около четирийсетгодишен, с жилесто лице и черни мустаци. Първото нещо, което направи, беше да извади кесия тютюн „Бул Дърам“ и няколко листчета кафява хартия, за да си свие цигара. Запали я, тя изгоря до средата, увисна в ъгълчето на устата му и така си остана. Дали беше запалена, или не, и дали той беше буден — така и не разбрах, просто си седеше там. Очите му — притворени, единият му крак — преметнат през страничната облегалка на стола, шапката му — килната на тила. В друга ситуация това би било жалка картинка, но в случая — не! Дори да е бил заспал, пак имаше вид на човек, който знае повече от всички будуващи по света.
В гърлото ми заседна буца — имах чувството, че Божията колесница се спуска над мен да ме вземе. Ченгето го наблюдаваше как си свива цигара, все едно гледаше Кодона да изпълнява тройно салто. Не му се тръгваше, но трябваше да излезе. Като останахме сами, Кац ми даде знак да започвам.
Разказах му за катастрофата и как Сакет се опита да ме убеди, че сме убили Гърка заради застраховката, а също и как ме принуди да подпиша жалбата срещу Кора. Той само слушаше. Като приключих, помълча доста време. Накрая стана и каза:
— Заковал те е.
— Не трябваше да подписвам! Не вярвам да е била тя, обаче той ме притисна. И сега не знам какво да правя.
— Както и да е. Обаче не е трябвало да подписваш.
— Мистър Кац, ще ми направите ли една услуга? Може ли да се видите с нея и да й кажете нещо?
— Ще се видя с нея и ще й кажа каквото трябва да знае. Колкото до останалото, аз се заемам с това. Което значи, че се заемам единствено аз. Ясно ли е?
— Да, сър.
— Ще бъда с теб на обвинението. Или по-скоро ще пратя някого. Щом си подписал жалбата, няма как да представлявам и двама ви. Но ще измисля нещо. И пак ти казвам — аз ще вземам решенията.
— Да, мистър Кац, направете каквото трябва.
— Пак ще дойда.
Същата нощ ме качиха на носилката и ме закараха в съда за предявяване на обвинението. Беше обикновен магистратски съд — без заседатели, без свидетелска банка, съдията седеше зад едно бюро, до него стояха някакви ченгета. Срещу бюрото му имаше дълга катедра и който трябваше да говори, опираше брадичка в нея и говореше.
Беше пълно с народ. Когато ме вкараха вътре, фотографите защракаха със светкавиците и настъпи такова оживление, сякаш кой знае какво ще се случи. От носилката не се виждаше всичко, но успях да зърна Кора — седеше най-отпред заедно с Кац. Сакет също беше там и говореше на едни хора с куфарчета. Там бяха и някои от полицаите, които мернах преди това на разпознаването.
Сложиха ме пред катедрата, върху две събрани маси, които бяха не по-широки от одеялото върху мен. Всички започнаха да приказват за някаква китайка, а едно ченге се опитваше да въдвори тишина. В това време един се наведе над мен и ми прошепна, че се казва Уайт и че Кац го е помолил да ме представлява.
Ченгето се ядоса и взе да тропа по масата.
— Кора Пападакис!
Тя стана и Кац я заведе до катедрата. Почти ме докосна, когато мина покрай мен, и колкото и да е странно, усетих аромата й насред цялата суматоха — онзи аромат, който винаги ме побъркваше.
Изглеждаше по-добре от вчера, носеше друга блуза, която поне й беше по мярка. Костюмът й беше изгладен и чист, а обувките — лъснати. Отокът около окото й още синееше, но беше поспаднал.
Всички тръгнаха след нея и се подредиха в една линия. Съдията им каза да вдигнат дясната си ръка. Те замънкаха клетвата за истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Някъде по средата той спря и ми направи забележка да си вдигна ръката. Подчиних се и той подхвана отначало, а ние повтаряхме след него.
Съдията си свали очилата и каза на Кора, че е обвинена в убийството на Ник Пападакис, и в опит за убийство и причиняване на телесна повреда на Франк Чеймбърс. Каза й, че ако желае, може да направи изявление, но всичко, което каже, може да бъде използвано срещу нея. Че трябва да бъде представяна от адвокат и че има осем дни да обжалва, като съдът ще изслуша жалбата й по всяко време в рамките на този срок. Речта толкова се проточи, че накрая вече никой не слушаше.