Като махна половината, за мое учудване вече можех да се движа. Една медицинска сестра ми донесе дрехите и се облякох. Момчетата, които предния ден ме мъкнеха с носилката, ми помогнаха да сляза с асансьора.
Пред болницата ме чакаше кола с шофьор. Оня, с пишещата машината ме вкара в колата и спряхме няколко пресечки по-надолу, пред една голяма сграда. Качихме се в някакъв офис, а там ни чакаше Кац — ухилен и с протегната за поздрав ръка.
— Всичко свърши.
— Хубаво. Кога ще я бесят?
— Никого няма да бесят. Тя е на свобода, ще дойде след малко. Имат да оправят някакви документи в съда. Влизай да ти разправям.
Отведе ме в личния си кабинет и затвори вратата. Сви цигара, запали я, изчака да изгори до половината и да залепне в устата му, после започна да говори. Не можех да го позная, беше развълнуван, нямаше нищо общо с вчерашната заспала физиономия.
— Чеймбърс, това е най-великият случай в живота ми! Влизам, оправям нещата за по-малко от двайсет и четири часа и си излизам! Казвам ти, никога не съм имал друг такъв случай! Е, и мачът между Демпси и Фърпо беше по-кратък от два рунда, нали. Не е важно колко време играеш, а какво правиш, докато си в играта. Това обаче не беше боксов мач, беше игра на карти. И четиримата играчи имаха перфектни карти. Хайде теб да те видим как ще спечелиш такава игра! Мислиш, че можеш да изиграеш добра ръка с кофти карти? Глупости, на мен всеки ден ми идват кофти карти! Обаче дай ми такава игра, в която всички играчи имат перфектни карти, и гледай какво става. Ей, Чеймбърс, голяма услуга ми направи, като се обърна към мен! Такова нещо се случва веднъж в живота!
— Ама ти нищо не казваш!
— Ще ти кажа, спокойно! Но няма да ме разбереш, докато не наредя всички карти на масата. Така, първо сте вие с жената. И двамата имахте страшни карти. Защото това си е едно перфектно убийство, Чеймбърс. Предполагам, че дори не си даваш сметка колко добре сте го изпипали. Всичките тия неща, които ти е наговорил Сакет — че тя не е била вътре, когато колата е паднала, че си е стискала чантата и така нататък, — това нищо не значи. Колата може да се е люляла на ръба, преди да падне, нали? И всяка жена може да си вземе чантата преди да скочи, нали? Това не доказва престъпление. Това доказва само, че е жена.
— Откъде знаеш какво ми е наговорил Сакет?
— От самия него, снощи вечеряхме заедно. Опитваше се да ми се перчи, даже ме съжаляваше тоя мухльо. С него сме врагове, най-любезните врагове на тоя свят. Той би продал душата си, за да ме закопае. И аз бих направил същото за него. Даже се хванахме на бас, сложихме по сто долара. Подиграваше ми се, защото за него случаят беше ясен, можеше да си изиграе картите и да остави палача да свърши своята работа.
Браво, тия двамата са се обзаложили на сто кинта дали ще обесят мен или Кора! Аз обаче исках да си изясня нещата:
— Щом сме имали перфектни карти, той откъде е получил своите?
— Там е работата. Сакет знаеше, че няма човек на тая земя, който да може да изиграе такива карти, особено ако обвинението използва добре своите. Знаеше, че единственото, което трябва да направи, за да си опече работата, е да накара някой от вас да играе срещу другия. Това — първо. Второ, на него дори не му се налагаше да разследва случая, защото застрахователната компания беше готова да свърши цялата работа. Той можеше да не си мръдне пръста. Ей това най-много му е харесало. Трябвало е само да подава картите и накрая да вземе джакпота. И какво е направил той? Накарал е застрахователната компания да му даде всичко наготово и те е наплашил яко, за да подадеш жалбата. Взел ти е най-силната карта — факта, че ти самият си сериозно пострадал при катастрофата — и те е накарал да цакаш срещу собствения си коз. Щом си пострадал толкова зле, значи това наистина е било инцидент! Сакет те е притиснал да подпишеш, а теб те е било страх, че ако не го направиш, той ще разбере.
— Ами уплаших се, направо прежълтях!
— Това е цветът на убийството и Сакет отлично го знае. И така, довел те е до това състояние, принудил те е да свидетелстваш срещу нея и му е било ясно, че ако го направиш, няма сила на земята, способна да спре Кора да те издаде. Дотам беше стигнал, когато седнахме да вечеряме. Подиграваше ми се. Съжаляваше ме. И заложи сто кинта. А аз през цялото време държах чудесни карти и знаех, че ако ги изиграя добре, ще спечеля. Та така, Чеймбърс. Ето ми картите. Какво виждаш?
— Нищо особено.
— Е, хайде де, какво виждаш?