— Честно казано, нищо.
— И Сакет нищо не видя. Обаче внимавай сега! Вчера, като излязох от стаята ти, отидох при нея и взех пълномощно да отворя сейфа на Пападакис. Там намерих това, което и очаквах: няколко стари полици. Отидох да видя агента, който ги е написал, и се оказа, че тая застраховка няма нищо общо със злополуката в банята. Просто агентът е видял, че автомобилната застраховка на Пападакис изтича, и е решил да го навести. Жена му не е била там. Оправили набързо застраховката на колата — за пожар, кражба, пътнотранспортни произшествия, гражданска отговорност, обичайните неща — и после агентът казал на Пападакис, че вече е покрил всички рискове, само не и риска от злополука. Подхвърлил му, колкото да клъвне и Пападакис се заинтригувал. Може да е било заради случката в банята, но дори и да е така, агентът не е знаел за нея. Подписали документите и на другия ден полиците били изпратени по пощата. Тези полици, обаче, са от различни застрахователни компании, защото нали знаеш, че агентите рядко работят само с една. Това е първото, което Сакет беше пропуснал. Но най-важното е, че Пападакис е имал не само новите застраховки, а и старите, които са изтичали. И така, да обобщим: десет хиляди долара обезщетение при злополука от Застрахователната корпорация на Тихоокеанските щати, десет хиляди нови облигационни бона гражданска отговорност от „Гаранти Калифорния“ и десет хиляди стари бона гражданска отговорност от „Роки Маунтинс Фиделити“. Това беше първият ми коз — Сакет имаше застрахователна компания, която се бори за десет хиляди долара, а аз имах две за двайсет хиляди и можех да наддавам с тях когато реша. Сега разбра ли?
— Нищо не разбрах.
— Виж, Сакет ти взе най-силната карта, нали? Е, аз пък взех неговата. Ти си тежко пострадал. Ако Сакет я обвини в убийство и ти заведеш дело срещу нея за щетите, които си претърпял, заседателите ще ти дадат каквото поискаш и тогава тези две компании ще трябва да изплатят застрахователните полици до последния цент, за да покрият твоето обезщетение.
— Сега разбирам.
— Красота, Чеймбърс, красота! Аз скрих тази карта в ръкава си, и ти не я видя. И Сакет не я видя, и тихоокеанската корпорация не я видя, защото всички бяха заети да играят по правилата на Сакет и бяха убедени, че той ще спечели. — Кац крачеше из стаята и всеки път когато минаваше покрай огледалото в ъгъла, спираше да се порадва на изражението си. — Ето така стояха нещата. После обаче възникна въпросът как да изиграя тези карти. Сакет вече беше извадил своите козове и тя всеки момент можеше да си признае. Можеше и да те изпее на обвинението, като разбере, че си подписал жалбата. Трябваше да действам бързо. И какво направих? Изчаках оня от тихоокеанската корпорация да даде показания и го накарах да каже, че наистина вярва, че е извършено престъпление. Това — в случай че после го арестуват. И тогава БАМ! — поисках да я признаят за виновна. С това всичко свърши и аз блокирах атаката на Сакет. После я набутах бързо в следствието и поисках половин час с нея, преди да я заключат. Трябваха й само пет минути с теб, за да те изпее. Като дойдох при вас, тя беше готова. И вкарах вътре Кенеди.
— Ченгето, дето беше с мен снощи ли?
— Бил е ченге, но вече не е. Сега е частен детектив и работи за мен. Тя си мислеше, че говори с ченге, а всъщност говореше с подставено лице. Номерът мина — след като си изпя всичко, тя се укроти до сутринта. Предостатъчно време. После трябваше да се оправя и с теб, защото можеше да духнеш. Нямаше повдигнато обвинение и вече беше свободен — макар да не го знаеше. Ако беше разбрал, нито болките, нито болничният персонал можеше да те спре. Затова пратих Кенеди да те наглежда. Накрая стигнахме и до малката среднощна конференция с трите застрахователни компании: тихоокеанската, калифорнийската и „Роки Маунтинс“. И трите се задействаха много бързо, когато сложих всички карти на масата.
— Какво значи, че са се задействали?
— Първо им прочетох закона. Цитирах им клаузата за пътниците, параграф 141 от Закона за движение по пътищата на Калифорния. Според него, ако пътникът е гост в колата, той няма право на обезщетение при злополука, освен в случай че е жертва на интоксикация или неправомерни, злоумишлени действия от страна на шофьора. В този случай пътникът има право на компенсация. Ти си бил гост в колата. Аз пледирах „виновна“ за опит за убийство и нанасяне на телесна повреда — това са неправомерни и злоумишлени действия. Застрахователите нямаше как да бъдат сигурни какво точно е станало — ами ако наистина го е направила сама? Ето че две от тези компании бяха оголили вратове, за да им отсека главите. Те се навиха да платят по пет хилядарки, за да покрият полицата на третата, а тя се нави да си затвори устата. И всичко това стана за половин час.