Той млъкна и пусна една бляскава усмивка. На себе си.
— И сега какво? — попитах.
— Не мога да спра да мисля за това. Още ми е пред очите физиономията на Сакет, когато оня от тихоокеанската корпорация застана пред съда и заяви, че според заключението на тяхното разследване няма извършено престъпление и че компанията ще изплати обезщетение за злополуката в пълен размер. Нямаш представа какво изпитах! Да финтираш до последната минута и накрая да му забиеш един под брадичката! Няма такова чувство!
— Добре, но не ми е ясно защо е трябвало оня пак да дава показания.
— Защото тя трябваше да получи присъда. След като някой е поискал да бъде призната за виновна, съдът трябва да изслуша свидетелите, за да се запознае детайлно със случая и да определи присъдата. А Сакет вече виеше за кръв, искаше смъртно наказание. Ах, какъв кръвопиец е тоя Сакет! Ето това най-много ме настройва срещу него. Той си мисли, че проблемите се решават с бесило. Със Сакет залогът винаги е висок. И така, той пак призова своя човек, само дето не знаеше, че копелето вече играе в моя отбор. Когато разбра, се разфуча, но беше късно! Щом застрахователната компания не смята подсъдимата за виновна, кой съдия ще реши, че е такава? Никакъв шанс! И в тоя момент го довърших. Станах и се обърнах към съда. Не бързах никак. Казах, че клиентката ми е заявила невинността си още в самото начало, но аз не съм й повярвал, защото съм сметнал, че има предостатъчно доказателства за вината й, и съм преценил, че би било най-благоразумно да действам в неин интерес, като я оставя на милостта на съда, затова съм поискал да бъде призната за виновна по всички обвинения. Но! Чеймбърс, знаеш ли как го търкулнах това „но“ по езика си! Но в светлината на току-що взетите показания не ми остава нищо друго освен да оттегля искането си и да дам възможност делото да продължи. Сакет не можа да направи нищо, понеже се включвах в осемдневния срок за обжалване. Знаеше, че е победен. Съгласи се на обвинение в непредумишлено убийство, съдът изслуша останалите свидетели и й даде шестмесечна условна присъда, с което на практика й се извини. Отменихме обвинението в злоумишлени действия — всъщност това беше ключът към цялата работа, а ние за малко да го забравим.
Някой почука на вратата. Беше Кенеди, който доведе Кора, остави някакви документи пред Кац и излезе.
— Ето, Чеймбърс. Подпиши това. С него се отказваш от обезщетение за телесни повреди. Даваш им го в замяна на това, че бяха толкова мили.
Подписах.
— Кора, искаш ли да те изпратя до вас?
— Да.
— Чакайте малко, вие двамата! Има още нещо. Онези десет бона, които ще получите задето претрепахте Гърка.
Спогледахме се. Кац стоеше и гледаше чека.
— Сами разбирате, че това нямаше да е перфектната игра, ако не носеше пари и на мен. Забравих да ви кажа. Няма да се лакомя! По принцип вземам всичко, но в този случай съм съгласен на половината. Мисис Пападакис, напишете ми чек за пет хиляди долара, а аз ще уредя прехвърлянето и ще отида до банката да оправя депозита. Ето един празен чек.
Тя седна и започна да пише, но после спря, защото още не можеше да разбере за какво става дума. Изведнъж Кац се приближи до нея, грабна чека и го скъса.
— Майната му, веднъж се живее. Ето. Задръжте всичко. Не ми пука за десетте хиляди, аз имам достатъчно. Ето това исках аз! — Той отвори портфейла си и ни показа чека на Сакет за сто долара. — Мислите, че ще го осребря ли? Друг път! Ще го сложа в рамка и ще си го окача над бюрото.
Дванайсета глава
Излязохме и взехме такси, нали бях целият изпотрошен. Първо отидохме в банката и депозирахме чека, после спряхме пред един цветарски магазин и купихме два големи букета. Оттам отидохме на погребението на Гърка. Беше умрял само преди два дни, а вече го погребваха.
Опелото се състоя в малка гръцка църква. Имаше доста хора. Повечето бяха гърци, които преди това бях виждал в ресторанта. Изгледаха я с каменни лица, и я сложиха да седне на третия ред. Усещах, че ни гледат, и се чудех какво ще правя, ако нещата загрубеят. Все пак това бяха негови приятели, не наши. После обаче видях, че си подават от ръка на ръка следобедния вестник с огромните заглавия, които обявяваха, че Кора е невинна. Онзи, дето отговаряше за церемонията, също хвърли едно око. Размърда се и ни премести на първия ред. Свещеникът опита да подхвърли някакъв гаден намек за това как точно е загинал Гърка, но един човек отиде и му прошепна нещо, посочи му вестника, който вече беше стигнал до седящите най-отпред, и проповедникът започна отначало, тоя път — без гадни подмятания. Дори вмъкна нещо за скръбта на опечалената вдовица и за приятелите на покойния. Всички закимаха одобрително.