Излязохме на двора, където вече имаше изкопан гроб. Тя залитна и двама души я подхванаха, други двама подхванаха мен. Заплаках, докато го спускаха в земята. Тия погребални песнопения винаги ме докарват до рев, особено когато става дума за някой, когото съм харесвал. А аз наистина харесвах Гърка. Накрая подеха нещо, което го бях чувал да пее, и това ме довърши. Едва успях да положа цветята.
Таксиметровият шофьор намери един, който да ни даде кола за петнайсет долара седмично. Взехме я и потеглихме, Кора караше. Като излязохме от града, минахме покрай един строеж. Заговорихме колко малко къщи се строят напоследък и как, като се оправят нещата някой ден, всичко тук ще бъде застроено. Пристигнахме и тя ми помогна да сляза. После паркира и влязохме.
Всичко си беше точно както го бяхме оставили. Мръсните чаши за вино се търкаляха в мивката, китарата му стоеше в ъгъла. Кора я сложи в калъфа, изми съдовете и се качи горе. След минута се качих и аз.
Беше седнала до прозореца и гледаше към пътя.
— И сега какво?
Тя не отговори. Тръгнах да си ходя.
— Не съм казала, че искам да си ходиш.
Седнах и аз. Мина доста време и изведнъж тя изстреля:
— Ти ме предаде, Франк!
— Не, не съм! Сакет ме хвана натясно и просто трябваше да подпиша, иначе всичко щеше да се разбере. Не съм те предал, угодих му само за да спечеля време.
— Предал си ме, по очите ти личи!
— Е, добре, предал съм те! Просто ме хвана шубето.
— Знам.
— Идея си нямаш през какво съм преминал.
— И аз те предадох.
— Не си го искала, накарали са те. И теб те хванаха в капана.
— Не са ме накарали, сама го направих. Защото те мразех.
— Няма значение. Било е заради нещо, което не съм направил. Сега вече знаеш всичко.
— Не, мразех те за това, което направи.
— Аз пък никога не съм те мразил. Мразех себе си.
— Вече и аз не те мразя. Мразя Сакет. И Кац. Защо не ни оставиха на мира? Защо не ни позволиха да се борим заедно? Не бих имала нищо против, дори да ни бяха осъдили! Поне щяхме да съхраним любовта си! Тя е всичко, което някога сме имали. Обаче ти ме предаде веднага щом започнаха да си пробутват мръсните номера!
— И ти ме предаде, не го забравяй!
— Това е най-лошото. И двамата се предадохме.
— Е, значи сме квит.
— Да, обаче виж ни сега! Онази нощ горе, в планината, бяхме толкова високо, Франк, и имахме всичко. Не съм си представяла, че мога да изпитам такова нещо. И се целунахме и запечатахме с целувка това, което имахме, за да остане завинаги, каквото и да се случи! Имахме повече от всички на света. А после паднахме! Първо ти, после аз. Да, сега сме квит и пак сме заедно, само че вече не сме там, на високото. Няма я вече нашата планина.
— Какво толкова, нали сме заедно?
— Снощи много мислих. За теб и за мен, за опита ми да вляза в киното и защо се издъних. И за кръчмата, и за пътя, и защо обичаш да си все на път. Ние с теб сме пълни боклуци, Франк! Но Господ ни целуна по челата онази нощ. Господ ни даде всичко, което двама души могат да имат. А ние просто не го заслужавахме. Имахме цялата любов, но се огънахме под тежестта й. Това е като огромен самолетен двигател, който може да те издигне във въздуха и да те отнесе на върха, но ако го монтираш на стар форд, ще го пръсне на парчета. Ей това сме ние, Франк. Два форда. И Господ седи там горе сега, и ни се смее.
— Да бе, смее се! А не му ли се смеем и ние? Той ни сложи огромен знак „Стоп“, а ние не спряхме. И какво? Отървахме бесилото! Измъкнахме се чисти, и даже взехме десет бона за добре свършена работа. Така че да, Господ ни целуна по челата, но после дяволът си легна с нас. А него много го бива в кревата.
— Не говорѝ така.
— Взехме ли десетте хиляди?
— Не искам да мисля за тях. Много са, да. Но не могат да откупят планината.
— Глупости, имаме си и планината, а и десет бона. Ако искаш да се качиш горе, стъпи върху тях.
— Ти си луд, трябваше да се чуеш как врещеше с оня бинт на главата.
— Забравяш нещо — имаме повод да празнуваме! Май никога не сме се напивали като хората.
— Не говорех за напиване.
— Пиенето си е пиене. Къде е оня бърбън, дето го пих преди да тръгнем?
Отидох до стаята си и извадих еднолитровата бутилка, беше пълна над половината. Слязох да взема лед, сода и чаши за кока-кола и се върнах при Кора. Тя си беше свалила шапката, косата й вече беше разпусната. Приготвих питиетата — малко сода, по две бучки лед и допълних чашите догоре направо от бутилката.