— Пийни си, ще ти стане по-добре. Така ми каза и Сакет тогава. Нещастник!
— Леле, ама това е доста силно!
— Силно е. Много си се навлякла, Кора.
Съборих я на леглото. Тя не пускаше чашата.
Разля малко.
— Майната му. Има бърбън колкото щеш.
Започнах да я събличам.
— Разкъсай ме, Франк! Разкъсай ме, както онази нощ!
Раздрах дрехите й. Тялото й се виеше и усукваше, за да мога да ги измъкна по-лесно под нея. После тя затвори очи и сложи глава на възглавницата. Кичурите й се плъзгаха по раменете като змии. Окото й още беше синьо. Гърдите й не бяха остри и навирени към мен, а меки и разлети в две големи розови петна. Изглеждаше като прапрабабата на всички курви по света.
Тази нощ дяволът си заслужи всичко, което му бях дал. До последната стотинка.
Тринайсета глава
Така изкарахме шест месеца. Всеки ден едно и също — сдърпаме се, после хванем бутилката и край, минава ни. Не можехме да напускаме щата заради условната присъда, обаче смятах да се разкараме, когато изтече. Истината е, че исках да държа Кора далеч от Сакет, страх ме беше, че може някой път да се ядоса, да превърти и да му изпее всичко, както направи веднага след обвинението. Нямах й никакво доверие.
Отначало тя беше запалена от идеята да се махнем, особено като й разправях за Хаваите и за южните морета. Само че започнахме да трупаме пари. Когато отворихме (една седмица след погребението), любопитни хора заприиждаха на тълпи да видят Кора лично, прекарваха си добре и после идваха пак. Тогава тя реши, че това е нашият шанс да направим пари.
— Франк, всички заведения наоколо са такива дупки! Държат ги бивши фермери, надошли от Канзас или кой знае откъде. Тия хора идея си нямат как се обслужват клиенти. Тук си трябва някой, който познава бизнеса, такъв като мен. Когато човек е доволен, той се връща обратно и води всичките си приятели.
— Какво ти пука, нали и без това ще я продаваме.
— Ще ни е по-лесно да я продадем, ако прави пари.
— Ами нали прави пари! — упорствах аз.
— Искам да кажа добри пари. Чуй ме, Франк. Хрумна ми, че на хората ще им е приятно да седят ей там, под дърветата. Помисли си само: такова хубаво време имаме в Калифорния, а те какво правят? Блъскат се в някакви безлични дупки, в които смърди, и ядат едни и същи буламачи от Фресно, та чак до границата! Как да се чувстват добре?!
— Виж какво, казахме, че ще продаваме, нали? Колкото по-малко имаме за продаване, толкова по-бързо ще се отървем. Естествено, че ще им е приятно да седят под дърветата, но за да могат да седят там, трябва да сложим маси, да прокараме допълнително осветление и така нататък, а може би тоя, дето ще купи всичко това, няма да иска такива неща.
— И без това трябва да стоим тук още шест месеца!
— Тогава ще използваме тези шест месеца, за да намерим купувач.
— Искам да опитам!
— Добре, опитай!
— Мисля да изнеса няколко маси отвътре.
— Нали се разбрахме, че ще опиташ. Хайде, идвай да изпием по едно!
Така приключихме спора.
Един ден Кора каза, че иска да вземем лиценз за продажба на бира, и чак тогава разбрах какво всъщност е намислила. Тя изнесе няколко маси, сложихме навес на ивици и фенери. Стана много хубаво, права беше — на хората им хареса, сядаха за половин час, слушаха тиха музика от радиото, после се качваха в колите си и отпрашваха. Точно тогава падна забраната за продажба на бира и тя реши, че ако оставим всичко както си е, но добавим и бира, ще можем да се наречем „бирария“.
— Не искам никаква бирария, искам само някой да дойде, да купи това място и да плати в брой! — настоявах аз.
— Би било жалко.
— Напротив!
— Франк, лицензът е дванайсет долара за шест месеца. Какво, не можем ли да си го позволим?
— Вземем ли лиценз, влизаме в бизнеса с бира. Вече сме в бизнеса с петрол, в бизнеса с хот-дог, само бира ни липсва! Майната му, искам да изляза оттук, а влизам все по-надълбоко!
— Но другите вече взеха лиценз!
— Не ми пука, да си го ползват със здраве!
— Е, добре, имаме клиенти, имаме градина под дърветата и сега трябва да обяснявам на хората, че няма бира, само защото не сме взели лиценз?
— А защо изобщо трябва да им обясняваш?
— Само да сложим маркучите и почваме да продаваме наливна бира. По-хубава е от бутилираната, а и носи повече пари. Оня ден в Лос Анджелис видях страхотни високи чаши. Хората обичат да пият бира от такива чаши.