— Стана тъмно.
Сестрата му каза да мълчи, а аз отведох Кора в колата и й помогнах да седне. Веднага щом потеглихме, ченгето тръгна след нас с мотора си.
— Тоя ни подозира, Франк.
— Същият е. Като ме видя отвън, веднага надуши, че има нещо.
— Какво ще правим?
— Не знам. Всичко зависи от стълбата — дали ще се сети защо е била там. Ти какво направи с оная торба?
— Тук е, в джоба ми.
— Леле! Ако те бяха арестували, щяха да те претърсят! Тогава и двамата щяхме да изгорим!
Подадох й нож, накарах я да разреже връвта на торбата и да извади сачмите. После й казах да се прехвърли на задната седалка и да пъхне торбата отдолу, за да изглежда като парцал, какъвто хората обикновено държат при инструментите си.
— Стой там и дръж ченгето под око. Ще се опитам да изхвърля сачмите една по една, а ти гледай дали оня ще забележи нещо.
Хванах волана с лявата ръка. Метнах една сачма през прозореца, като топче за игра. Запратих я в храстите чак от другата страна на шосето.
— Обърна ли си главата?
— Не.
Започнах да изхвърлям и останалите — по една на всеки две-три минути. Полицаят нищо не забеляза.
Стигнахме до мотела, а там беше тъмно — преди да тръгнем, нямах време да се занимавам с бушони. Спрях, ченгето отби по-нататък, слезе от мотора и приближи.
— Ще трябва да ги погледна тия бушони, приятел — подхвърли той.
— Няма проблем, и аз ще дойда.
Влязохме тримата и той запали фенер. След малко извика от погнуса и се наведе — там лежеше по гръб оная котка. Четирите й крака стърчаха изпружени.
— Ама че работа! Жалко! Умряла е на място! — Той насочи фенера към покрива на навеса, после към стълбата. — Това е, няма грешка! Помниш ли като я гледахме? Слязла е от стълбата и е стъпила на електрическото табло. Токът я е утрепал на място.
— Ами да, точно така е станало. Ти тъкмо си беше тръгнал и изведнъж тресна яко, все едно някой стреля с пистолет. Така и не успях да преместя колата.
— Да, тъкмо бях тръгнал надолу, когато ми се обадиха.
— Казвам ти, едва беше минал завоя.
— От стълбата е стъпила на таблото. Така е станало. Тия животинки не знаят какво нещо е електричеството, горките.
— Лоша работа.
— Лоша ами! Утрепал я е на място! Хубава котка беше. Помниш ли, като се катереше по стълбата? Не съм виждал по-красива котка!
— И хубава на цвят.
— Е, аз тръгвам. Мисля, че това изяснява нещата. Все пак трябваше да проверя, нали разбираш.
— Така си е.
— Доскоро. Доскоро, мис!
— Доскоро.
Пета глава
Не направихме нищо с котката, нито с таблото. Изобщо нищо не пипнахме. Допълзяхме до леглото и Кора рухна. Плака, после я втресе и цялата се разтрепери. Трябваха ми около два часа, за да я успокоя. Тя се сгуши в мен и чак тогава проговорихме.
— Никога вече, Франк.
— Точно така. Никога вече.
— Трябва да сме откачили! С тоя наш скапан късмет. Добре че се отървахме! Аз съм виновна.
— И аз.
— Не, не, аз съм виновна. Аз го измислих това. Ти не искаше. Следващия път ще те слушам, Франк. Ти не си тъп като мен.
— Само дето няма да има следващ път.
— Никога вече.
— Дори да бяхме успели, пак щяха да се досетят. Те винаги се досещат. Каквото и да правиш, се досещат. Видя ли го тоя как веднага надуши, че нещо не е наред. Чак изтръпвам, като се замисля! Още щом ме видя да стоя там, разбра какво става. А щом тогава разбра, представяш ли си, ако Гърка беше умрял?
— Май не съм дяволска котка, Франк.
— Нали ти казвам!
— Ако бях, нямаше да се уплаша толкова.
— То и аз се уплаших.
— Знаеш ли какво исках, когато спря токът? Исках единствено теб. Като някое малко момиченце, което се страхува от тъмното.
— Нали бях там!
— Много съм ти благодарна! Ако не беше ти, кой знае какво щеше да стане!
— Обаче добре го измислихме, а? Имам предвид, дето се е подхлъзнал.
— Аха, даже той се върза!
— Паднат ли ми ченгета, винаги им разказвам играта! Важното е да знаеш какво да говориш. Трябва да имаш изпипана версия, която да звучи колкото може по-близо до истината. Знам ги аз, доста работа съм си имал с тях.
— Нали успя да оправиш нещата. Винаги ще мога да разчитам на теб, нали?
— Ти си единственият човек, който някога е означавал нещо за мен.
— Не искам да съм дяволска котка, Франк.
— Не, ти си моето бебче.
— Аз съм глупавото ти бебче. Отсега нататък ще слушам. Ти ще мислиш, а аз само ще действам. За това ме бива. Заедно ще се справим.
— Разбира се, че ще се справим.
— Сега да подремнем, а?