- Знаеш ли къде отивате, Джеси? - постоянно я питаше той, но и тя не знаеше.
- Семейството на Боб има ферма някъде в Южна Австралия. Надявах се, че ще бъде като в Шотландия - въздъхна тя. - Но предполагам, че няма да е така. Ако трябва да съм честна, никога не сме говорили много за това.
- Нашата страна е огромна, твоята е малка. Желая ти много късмет в новия ти живот - каза й той една нощ. - Просто ми се иска...
Джеси се усмихна и го потупа по ръката.
- Много мило от твоя страна, че се тревожиш за нас, но ние ще се оправим, нали, Луи?
През последната нощ Дезмънд ги гледаше как танцуват валс и знаеше, че Големия Джим и
Джеси танцуват като влюбени. Разбра, че искат да бъдат сами, затова се отдалечи от погледа им, докато те се сбогуваха. Ако щеше да има нещо с целуване, не искаше да го вижда. Притесни се обаче какво би си помислил Боб, ако знаеше, че тя се целува с друг войник.
Елси Джексън бе в каютата и се опитваше да приспи Дулси.
- Малката разбойничка не иска да заспива.
- Може да й изпеете приспивна песен. Джеси някога ми пееше.
- Давай, маестро, покажи ми. - Мисис Джексън се усмихна и го зачака да запее.
- Лети, хубава лодке, като птица с криле. Напред, викаха моряците... - започна той, а после спря. Спомни си, че не Джеси му бе пяла тази песен, а някой друг - преди много, много време. Една дама, чието лице не виждаше ясно в съзнанието си.
- Прекрасно е, Луи, продължавай. На нея й харесва.
Но той не можеше, защото се бе натъжил.
- Забравил съм как беше по-нататък - каза и се покатери в леглото си, защото изведнъж се почувства странно.
Джеси влезе в каютата много късно и не светна лампата, докато се събличаше. Стори му се, че я чу да плаче в съня си, но може би бе сънувал.
На следващата сутрин чуха голямата суматоха и виковете, идващи от сушата, а след това влязоха в пристанището на Сидни и видяха голям мост пред себе си. Разнесе се мълва, че тъй като това е първият кораб с английски булки, ще има камери и журналисти от вестниците, които искат да вземат интервю с тях и да ги поздравят.
- Трябва да се пременим тогава - каза Елси. - Нашите приятели у дома може да ни видят как пристигаме със стил. Трябва да направим добро шоу Представете си само - ние, филмовите звезди на Pathe News2 , циментираме основите на Империята!
Последваха приготовления - гримове, шапки и чорапи. Облякоха Дулси с памучна дантелена рокля и боне, а него го накараха да си сложи килта и вратовръзката.
- Трябва да развеем знамето на Шотландия - нареди Джеси, докато обличаше сивия си костюм с карирани ревери.
Големия Джим стоеше до изхода, за да се сбогуват. Той дръпна Дезмънд настрана.
- Сега ти трябва да се грижиш за леля си, обещай ми. Тя е страхотна жена и аз й пожелавам късмет, но в случай че ви е необходима приятелска ръка и помощ, ето адреса ми в Аделаида. Ако някога минеш през вратата ми, бъди сигурен, че те очаква топло посрещане. - Той стисна ръката му здраво. - Беше ми приятно да се запознаем, млади момко, и на добър час!
Когато пусна ръката му, Дезмънд откри една лира и лист хартия с адрес на него. Смутен от тези богатства, той ги пъхна в джоба на сакото си и тръгна навън към греещото слънце. Тълпата бе радостна и махаше въодушевено, докато посрещаше новодошлите в този светъл нов свят, който наричаха „Прекрасната Австралия“.
Леля Джеси не гореше от желание да я снимат, затова изчакаха отзад, докато цялата врява свърши, а след това преминаха през дългата процедура с попълване на формуляри и проверка на документи. Дезмънд забеляза, че неговото име е записано в паспорта й. Той нямаше собствени документи.
После си проправиха път през мъжете, които целуваха жените и бебетата си.
- О, вижте този малък сладур с килта и къдриците! - Някой искаше да се снима с Дез, но Джеси го дръпна бързо. Щеше да е трудно да намерят посрещача си в тази блъсканица, а и беше много топло.
- Къде ли се е скрил Боб? - разсмя се тя, но Дезмънд видя, че е притеснена.
Той я дръпна за ръкава.
- Можем да намерим Големия Джим. Той ще се погрижи за нас - предложи момчето. Големия Джим беше техен приятел.
- Не ставай глупав. И за теб е мистър Бойд... Боб е тук някъде. - Двамата се въртяха в кръг известно време. - Трябва да е получил телеграмата ми.
Джеси спря, когато видя една жена, която държеше парче картон с надпис „Добре дошла, Джеси Кейн“
- Погледни! Това сме ние, ето там - втурна се тя. - Аз съм Джеси... къде е Боб?
Една жена с оръфана сламена шапка и провиснала памучна рокля й махна с ръка.
- Най-сетне. Добре дошла, Джеси. Крайно време беше. Аз съм сестрата на Боб, Ади Малоун. Той изпраща извиненията си. Бедничкият, отново е болен. А кой е този умник? -Изгледа изненадано Дезмънд от главата до петите.