Напоследък Фийби предвидливо се обличаше в лесни за сваляне дрехи с цип или такива, в които сама можеше да влезе. Беше й трудно да слага тиранти и чорапогащници, така че носеше три четвърти чорапи с жартиери. Зимният студ сковаваше крайниците й и някои от пръстите й бяха безполезни, но поне бе самостоятелна и не се налагаше да я обличат като безпомощно дете. Бети бе дошла от селото да направи косата й на кок. Днес за връщането на дъщеря си Фийби искаше да изглежда възможно най-нормално и добре.
Мима бе подготвила стаята й грижливо и бе сложила няколко стръкчета дафинов лист на масата за аромат. Запалиха камината, за да затоплят помещенията. Бърел щеше да отиде на гарата, за да я посрещне от влака, но не трябваше да казва нищо. Каролайн не биваше да заподозре какво е станало, докато не се прибере в безопасност у дома. Фийби се боеше от тази среща и искаше всичко да е идеално, за да компенсира момента, в който трябваше да й съобщи ужасната новина. Имаше цяла тенджера с месо, къкреща на печката, и любимият на Кали ронещ се къпинов сладкиш с яйчен крем. Фийби се опитваше да не трепери, но цял ден гледаше високия часовник, опрян на стената - стрелките му се движеха толкова бавно в следобедните часове. Телеграмата лежеше на масичката в коридора и вече нищо друго не можеше да се направи, освен да чака с ужас завръщането на дъщеря си.
- Прибрах се! - пошегува се Кали, като метна шапката си през вратата. - Къде са всички?
Мима се усмихна.
- Добре дошли у дома, мис Кали. Ужасно липсвахте на всички. Майка ви малко си почива. Неотдавна получи удар. Не е съвсем добре, както ще видите.
Кали забеляза с облекчение, че Мима не коментира външния й вид. Къщата изглеждаше по същия начин като преди, ставаше течение, бе тихо, долавяше се само тиктакането на стария часовник, а из стаите се носеше мирис на пушек от горящи дърва.
- Елате да се стоплите край огъня. Ще се обадя на мис Фей.
Нямаше и следа от Дезмънд, не се виждаше топка, бухалка или обикновени детски колички, нямаше куче, което да я поздрави, но синът й сигурно още не се бе прибрал от училище. Нямаше да го оставят да пропусне уроците си само защото тя се прибира.
Фий слезе бавно по стълбището, като стискаше здраво перилото и се усмихваше.
- Ти успя. Как мина пътуването?
Нямаше целувки или прегръдки, никакво суетене, просто обичайното й театрално влизане, само че тя определено бе остаряла. Все още се опитваше да излъчва достойнство, но личеше, че това й струва много усилия, и раменете й бяха отпуснати.
- Трябва да си почивам повече напоследък. Нека те погледна... О, мила моя, толкова си отслабнала, но ти отива. А косата ти...
- Добре съм - каза Кали, макар да знаеше, че изглежда ужасно. - Но ти не си. Кога се случи това?
Фийби пренебрегна коментара й и поклати глава.
- Много по-добре съм от преди, с всеки месец ставам все по-силна. Ударът ме забави, но можеше и да е по-лошо. Влез. Мима ще ни донесе шери.
- Не съм посетител. Мога да си сипя и сама питие. Кога ще се прибере Дезмънд от училище? Той знае ли, че си идвам? Какво си му казала?
Последва пауза, докато майка й се отпускаше на стола си.
- Каролайн, тук станаха някои промени, мила моя. Трябва да разбереш, не бях достатъчно добре, за да се грижа за него, а и след като Джеси се омъжи...
- Пратила си го в интернат. Помислих си, че може да си го направила. Кое училище избра? -отвърна Кали, но се почувства странно апатично сега, след като знаеше, че Дезмънд не е вкъщи и няма да дойде да я посрещне.
- Не точно. Седни... Има нещо, което трябва да знаеш... Когато Джеси се омъжи за своя летец, той искаше да я вземе в Австралия и изпрати покана за нея.
- Искаш да кажеш, австралиецът от Стърлинг? Какво общо има това с Дезмънд?
- Доста, както се оказа. Моля те, не се разстройвай, но аз претърпях този глупав удар и бях в болница, докато ти вършеше това, което си вършила в чужбина. Мислех, че ще ти кажат, но, разбира се, с войната и всичко... - Фийби говореше неразбираемо и Кали изведнъж усети, че й прилошава.
- Изплюй камъчето, Фий. Какво се е случило с Дезмънд? Да не би да е някакъв инцидент? О, боже мой!
- Той е добре. Просто Джеси предложи да го вземе и да го гледа известно време, докато бях болна, но аз отказах, разбира се.
Тя замълча, загледана в огъня.