34
Кали прекрачи прага на апартамента на Примроуз Макалистър на Синклеър роуд. Прими я притисна към себе си с облекчение.
- Най-накрая! Толкова се радвам, че си у дома. Мислех, че никога повече няма да те видя... Майка ти звънна, така че те очаквах. Тя е много притеснена. О, клетата ти, не заслужаваш всичко това. Хайде, седни. Имам бутилка вино. Толкова е прекрасно, че се върна при нас.
Кали се срина на дивана, отново беше сред позната обстановка. Толкова много неша се бяха случили, откакто бе живяла тук, а мястото си бе същото: занемарените мебели, картините по стената. Искаше й се да се свие на кълбо и да спи сто години.
- Трябва да направя нещо - каза тя.
- Но не тази вечер. Няма да ходиш никъде. Нямах никаква представа... Вземи и пий. -Прими бутна в ръката й чаша сладко вино. - Изпий го. Най-чудесната новина за мен бе, когато научих, че си добре. Чухме слухове, че някои от отвъдморските момичета... - Тя се поколеба, когато видя изражението на Кали. - Те така и не се прибраха вкъщи. Знам къде си била. Новините се разнасят, независимо дали са служебна тайна, или не са. Разбрах, че отрядът ви е бил разпуснат. И толкова, толкова съжалявам за Дезмънд. Не се притеснявай, сигурна съм, че е в безопасност там, където се намира.
- Трябва да го върна вкъщи. Как можа Фий да ни причини това?
- Не искам да я оправдавам, но тя претърпя инсулт, а това променя хората, така казва татко.
- Качвам се на първия кораб - допи си виното Кали. - Веднага щом разбера къде са отишли.
- Мисля, че първо трябва да си починеш и да се подготвиш Преживяла си ужасни неща. Погрижи се за себе си - каза нежно Прими и приседна до нея.
- Единственото нещо, което ме държеше жива, беше мисълта, че ще се върна при Дезмънд -отговори Кали яростно. Прими трябваше да разбере колко е важно това. - Нямах търпение да видя лицето му Той ще ме помни, децата не забравят своите майки, нали? - Погледна приятелката си, търсейки успокоение.
- Не очаквай твърде много твърде скоро. Мъжът на една от моите приятелки в работата се завърна от японски военнопленнически лагер миналата година и малкото им момиченце не искаше да има нищо общо с него. „Кой е този мъж в леглото ти? Не го искам тук!“ Така викала всеки път, когато той се приближавал до нея. Горкият човек беше много разстроен.
- Това няма да се случи с мен. Дезмънд трябва да ме помни.
- Това е ужасно дълго време за едно дете, Кали. Не ми се иска да те разочаровам...
Кали сложи ръце на ушите си.
- Защо си толкова негативна? Ще оправя всичките си документи, ще се уверя, че ще получавам военна пенсия, ще подготвя място за живеене и всякакви други подробности. Няма да се върна без него.
- Трябва да се помириш с Фий. Обещай ми. Знам, че се чувстваш ужасно, но и тя не е добре.
- Никога няма да й простя това, което стори.
- Тя ти е майка, направила е най-доброто, което е могла.
- Никога не е била майчински тип. Не можеш да промениш природата си. Когато се върнем, ще има достатъчно време, за да видим как ще тръгнат нещата. - В момента Кали изпитваше единствено горяща ярост към майка си.
Примроуз видя, че Кали е напълно изтощена физически, и донесе парче сирене и бисквити.
- Само това ми е останало от дажбата - извини се тя.
- Не съм гладна. Подай ми бутилката. Това помага повече.
Виното затопляше стомаха и намаляваше паниката.
- Ралф го получи срещу някаква направена услуга. Не го познаваш още. Запознахме се по време на работа. - Примроуз се изчерви. - Той е най-хубавото нещо, което ми се случи през тази война. Ще се женим, затова се постарай да се върнеш за сватбата ми. Надявам се, че ще останеш тук и няма да хукнеш още утре.
- Отивам да се видя с адвокатите си и да разбера с какви средства разполагам. Трябва да си купя къща. Имам някои недовършени неща, свързани със... знаеш с какво. Искат да подпиша клетвена декларация за задържането ми в Белгия. Заловили са някои от пазачите. Дължа го на приятелите си, които бяха предадени, и не само. - Кали поклати глава уморено.
- Говори ли ти се за това?
- Не, никога... Не ме питай, моля те. Заключих вратата за преживяното там и изхвърлих ключа. Тези неща не могат да бъдат споделени. Не искам да се сещам за онова време. Това няма да ми помогне да върна Дезмънд тук, където му е мястото. Нищо друго не ме интересува в момента. Чакам да получа адреса от семейството на Джеси Диксън. Знам, че тя и Дезмънд са били в списъка на пътниците на „Стърлинг Касъл“. Веднага след като го получа, ще й пиша, за да разбера къде се намира той.