- Докато си тук, има нещо за леля ти Джеси от Англия. Увери се, че ще го получи, синко.
Дезмънд го пъхна в джоба си и отиде до магазина, за да купи кутия шоколадови бонбони и кърпички за мама Кейн и някакви гирлянди. Беше Коледа, в края на краищата, и макар да бе горещо, Джеси му обеща, че ще имат коледно дърво, което да украсят. С малко късмет Боб щеше да се напие и да заспи, да ги остави да се насладят насаме на вечерта, докато слушат радио.
Боб беше все трезвен от онази ужасна съботна вечер. Дезмънд го бе чул да умолява Джеси да му прости. Водеше ги на църква, без да протестира, и им обеща пикник като награда.
Нямаше сняг, нито Дядо Коледа в магазините. Джеси каза, че добрият старец е твърде далече, за да дойде до „Руби Крийк“, но със сигурност щял да остави подаръци, както обикновено. Тя прошепна на Дез:
- Бъди мил с чичо Боб. Той се старае. Знае, че е направил нещо лошо.
- Защо трябва да оставаме тук?
- Защото дадох обет в църквата да сме заедно и в добро, и в лошо - отговори с тъжно изражение Джеси. - Трябва да се стараем и да се справим възможно най-добре в тази ситуация.
Дез знаеше, че тя плаче, ако няма писма за нея от семейството й. Джеси мразеше чудатостта на това място не по-малко него.
Плановете на Дезмънд вървяха добре до сутринта на Коледа, когато под дървото с гирлянди се появиха подаръците и той даде своите на мама Кейн и на Джеси.
- Откъде взе пари за тези скъпи неща? - подигра му се Боб, докато оглеждаше подаръците. Беше наясно, че за него няма да има нищо.
- Това са си мои пари, спестих си ги - каза Дезмънд с усмивка.
- Как ли пък не. Да не си откраднал нещо в града?
- Не, не съм. Дадоха ми ги.
- Вижте как променя историята си. И кой ще ти даде пари? Джеси, да не си отделяла тайно пари от нашите?
Джеси го погледна гневно и поклати глава.
- Не ме лъжи.
- Тя не лъже - каза мама Кейн. - Все пак е Коледа, престани.
Боб грабна Дез за яката на ризата и го разтресе.
- Кажи ми кой ти даде парите.
- Дадоха ми една лира на кораба, когато си тръгвахме.
- Кой? - стисна го Боб.
- Големия Джим.
- Кой е Големия Джим?
- Наш приятел. Връщаше се от войната.
- Значи войник, а? Защо му е да дава на изтърсак като теб пари?
- О, Боб, моля те. Големия Джим беше нашият инструктор. Беше любезен, това е всичко.
- Със сигурност е бил любезен, толкова любезен, че му е дал пари, за да си мълчи. Падна ли си по него?
- О, моля те, успокой се. Нямаше нищо такова. Танцувахме няколко пъти - иначе трябваше да танцуваме само момичета с момичета. Не си прави грешни изводи. Той просто харесваше Луи, това е всичко. Нека се насладим на един ден без караници. Коледа е.
- И какво от това? Ден като всеки друг, нищо специално. Овцете не знаят, че е Коледа. Това момче има лукав поглед... Защо гледа така?
- Забравих нещо, само една минута. - Дез хукна да намери якето си и бръкна в джоба му. -Забравих това писмо. За теб е, Джеси, от Англия. - Подаде й писмото със странен почерк.
Джеси се обърна, за да го отвори, и после излезе от стаята.
- Лоши новини? - попита мама Кейн, когато тя се върна. Изглеждаше много сериозна и замислена.
- Не, просто новини от къщи. Ще го дочета по-късно. Докъде бяхме стигнали?
- Там, където сме обикновено - спорим за този нехранимайко и неговите глупости - каза Боб.
- Спри да го тормозиш - Джеси застана по-близо до Дезмънд.
- Винаги вземаш неговата страна. Той трябва да си отиде - втренчи се в тях двамата Боб.
- Много е малък, за да отиде в пансион в чужда страна, имай сърце. Доведох го тук, за да има по-добър живот - каза тя, докато поставяше опаковъчната хартия в огнището.
- Или той, или аз, Джеси. Нещата не бяха така в Шотландия. Ти беше весела, забавна, готова на всичко.
- И дойдох на края на света, за да бъда с теб - само за да разбера, че не си човекът, за когото се омъжих. Ти си се променил. Всеки може да го види. Не дойдох тук, за да ме пребиват и да ходя в синини. И се отнасяш към добитъка си по-добре, отколкото към малкия Луи.
- Той ти влияе зле. - Боб пристъпи напред и Дез инстинктивно се отдръпна в очакване на поредния шамар.
- Виж себе си, Боб, и собствените си недостатъци, преди да обвиняваш дете. Що за пример му даваш? Една добра дума не е излязла от устата ти, откакто сме пристигнали. Не мога да търпя това повече.
- Тогава знаеш какво да направиш, нали? - отговори той с насмешка и скръсти ръце на гърдите си. Но когато видя решителния поглед на Джеси, изражението му се промени.
- Съгласна съм. Съжалявам, мамо, но в един момент трябва да кажа „стига“ - обърна се тя към мама Кейн. - Ако не можем да се държим мило на Коледа, каква надежда има за нас? Хайде, Луи, време е да си събираме багажа. Няма да остана на място, на което не съм желана.