Обърна се и извади колета за Коледа и писмата на Кали.
- Но аз ги пратих още преди Коледа - каза тя уморено.
- Адресът не е бил съвсем наред и първо са отишли другаде. Сега можете да им ги дадете лично. Струва си да пробвате в Аделаида. Това е хубав град и този мистър Бойд може да ви помогне да ги намерите. Успех... Не разбрах името ви...?
Кали кимна, без да каже нищо, докато излизаше от пощата и преглъщаше сълзите на разочарование. Беше се подготвяла да се събере с момченцето си тук, а сега всичко това... Дезмънд не бе получил снимките и подаръците си. Ами ако Джеси бе избягала след получаването на първото писмо, което не беше в купчината с другите? Затова ли си бе тръгнала толкова бързо?
Сега се нуждаеше от една силна напитка, за да се успокои. Отиде до хотела, но барът беше затворен, така че легна на леглото. Помисли си, че тези улики са твърде оскъдни, за да разчита на тях. Но не беше дошла чак дотук, за да се признае веднага за победена.
По-късно същата вечер влезе в бара и се стресна, когато видя, че има само мъже, които стискаха бирите си и я гледаха така, сякаш е от друга планета. Брадясал мъж в гащеризон залитна към нея.
- Чух, че сте разпитвали за съпругата ми.
Кали усети гнева в гласа му, когато той я огледа от главата до петите. Почувства как тревожни барабани забумтяват в главата й.
- Знам коя си.
- И аз знам кой сте, мистър Кейн, и предполагам какво сте направили, за да накарате Джеси да избяга със сина ми навръх Коледа.
- Сина ти? - Той отстъпи назад и погледна към другарите си за подкрепа. - Що за майка оставя сина си в ръцете на една курва?
Кали изпита инстинктивно желание да го удари и да приложи всичко, на което някога я бяха учили, искаше да му причини болка, но си пое дъх и каза високо:
- Майка, която е била заловена от нацистите и пратена в концлагер, мистър Кейн. Която не можа да се прибере навреме у дома си, както толкова много от вашите военнопленници.
Барът утихна при избухването й. Всички се заслушаха. Кали не беше говорила на глас за своите преживявания, но искаше да запуши устата на този мъж. Той бе грубиян и трябваше да бъде смачкан.
- И ако чуя от сина си, че сте му навредили по някакъв начин... Внимавайте. Знам къде живеете и повярвайте ми, обучена съм да убивам, така че по-добре ми кажете къде са отишли.
Стоманеният поглед в очите й имаше ефект, но Кейн не бе готов да се предаде.
- Къде мислиш, госпожо? - подсмихна се той. - При нейното мъжле в Аделаида. И добре, че се отървах и от миризливото британче...
Обърна й гръб победоносно и наперено тръгна към другата страна на стаята, но никой друг не помръдна.
- Благодаря, това е всичко, което исках да знам - извика Кали след него. После се обърна към бармана. - Имам нужда от нещо, с което да залича миризмата на този плъх...
Дезмънд седеше на обяд в къщата на Мейтланд авеню и гледаше Големия Джим с възхищение. Не можеше да повярва, че е на път да сбъдне мечтата си. На масата имаше бяла покривка и цветя, чинии, пълни с агнешко и печени картофи. Намираха се в трапезария с прекрасен килим като от приказките и с картини по стените. Сега спяха в стая с красиви пердета, която не миришеше на овце и мръсотия. Къщата на Бойд бе дворец от тухли, а не от дърво, с големи прозорци и градина, в която можеше да играе. Беше като истински рай в сравнение с тенекиената барака в „Руби Крийк“. Джеси се усмихваше на всички и разказваше на родителите на Джим колко мил е бил синът им с тях на борда на кораба.
Джеси беше нервна, когато почукаха на вратата, но старата мисис Бойд ги покани вътре и се обади по телефона на сина си да се върне от работа.
- Тук е малкото шотландско момче, което ти прати онази картичка от пустошта, заедно с майка си...
Джим се втурна веднага към тях, за да ги посрещне.
- Прочетох бележката и щях да дойда да ви посетя след Коледа, но вие ме изпреварихте. Можете да останете с родителите ми, докато се установите. - Той гледаше Джеси и се усмихваше. - Мисля, че майка ти се нуждае от почивка, определено така изглежда.
Двамата отидоха в друга стая, за да си говорят.
Дез обичаше, когато хората наричаха Джеси „майка му“. Единственото, за което мислеше сега, бе, че са в безопасност от чичо Боб; че вече няма да го блъскат и удрят; че е в истински град с магазини и улици, и с множество паркове.
- Ще си потърся работа - предупреди го Джеси. - А ти ще тръгнеш на училище. - Дез не можеше да се сети за нещо по-добро. - И не можем да останем тук. Не е подходящо, така че не очаквай да живеем на такова хубаво място. Сигурно ще успея да намеря някъде две стаички за нас.