След като и близнаците се местеха, с кого щеше да си играе Кали, когато се върне? Тя винаги се караше с момичетата, които й се подиграваха, че е „сирачето Ани“12. Тя не беше виновна, че няма братя или сестри, или родители. Много момичета в училище бяха загубили бащите си в Голямата война13. Леля Фий бе загубила годеника си и държеше в спалнята си негова снимка, сложена в сребърна рамка. Беше син на сър Лайънел, името му бе изписано и на военния мемориал. Леля Фий винаги се натъжаваше, когато гледаше снимката му.
Най-после дойде денят за пътуването с влак до Лондон. Беше горещо и прашно, докато стигнат с кола до централната гара на Глазгоу, но тя обичаше суматохата на мъкнещите куфари носачи, на тълпата изпращачи, които махаха с кърпички на пътниците от перона, и голямата сергия за вестници, откъдето купиха „Вестник за момичета“ и шоколад „Фрайс файв бойс“ за пътуването14.
Толкова много неща се виждаха през прозореца на влака, докато той поемаше на юг. В Карлайл Марта извади сандвичи и термос, докато играеха на бесеница и на морски шах. След това в Ланкастър взе плетивото си и накара Кали да почете от книгата си и да се опита да подремне. На всяка гара Кали питаше дали са стигнали. Марта се засмиваше и казваше: „Бъди търпелива.“ После си поговориха малко на фламандски, просто за забавление, но скоро Марта стана сериозна.
- Никога не го забравяй, нека бъде твоят таен език. Никой друг няма да те разбере. Това може да бъде много забавно някой ден.
Кали се усмихна и кимна. Тя разбираше много добре Марта дори когато й говореше бързо.
Изведнъж зелените поля бяха заменени от тухлени къщи и фабрики, от комини и тунели и те най-сетне навлязоха в гара Юстън. В края на перона ги чакаше леля Фий и махаше с ръка. Изглеждаше доста по-различно от последния път, когато Кали я бе виждала - с трайно накъдрена коса и малка барета, килната на една страна. Носеше къса памучна рокля тип туника, която й стигаше само до коляното, копринени чорапи и обувки с високи токчета и каишки.
- Виж се само, приличаш на варен омар в този килт. Не можа ли да я облечеш в нещо по-леко? - тросна се тя на Марта.
- Беше студено, когато тръгнахме, а и по-добре да запази новите си дрехи за почивката -каза Марта и я изгледа сърдито.
- Предполагам, че е така. Хайде, ще вземем такси.
Фий се обърна към Марта.
- В колко часа е параходът ти? Може да се разделим и тук. Аз ще поема нещата. Може би ще искаш да се освежиш.
Кали се почувства като пакет, който предават от едни ръце на други.
- Не може ли Марта да дойде с нас? - попита тя, но Фий не й обърна внимание.
- По-добре да се разделим сега. Имам купища неща да свърша преди отпътуването ни утре. Е, Марта, пожелавам ти чудесна почивка... и безопасно пътуване. О, Кити каза да предадеш поздрави на всички от семейството си; надява се, че вече са се установили добре отново в родината - добави тя.
Марта се наведе да целуне Кали.
- Бъди добро момиче и се забавлявай. Ще ми липсваш.
Гласът й трепереше.
- Ние ще се отбием при теб на връщане, нали? - Кали се обърна въпросително към Фий, когато забеляза колко разстроена е Марта.
- Разбира се, ако има време. Сигурна съм, че ще успеем да я посетим.
- Иска ми се да дойдеш с нас. - Кали се притисна плътно в Марта. Тя беше най-важният човек в живота й, нейна единствена опора и денем, и нощем. - Не искам да отивам - каза й тя на фламандски, а Марта й прошепна в ухото: - Не се притеснявай... винаги ще бъда тук за теб, ще те чакам.
- Да не вдигаме много шум - прекъсна ги Фий. - Марта има свой собствен живот. Тя не иска да правиш сцени пред хората. Ще я видиш отново...
Кали маха ли, маха, докато Фийби я влачеше напред и Марта изчезваше сред тълпата. Изведнъж се озоваха под ярка слънчева светлина и сред оживен трафик, свирещи клаксони, товарни коли, автобуси, леки автомобили. Беше като Глазгоу, но три пъти по-шумно, с вървящи забързано хора по тротоарите. Откъде идваха всички те?
Седнала в таксито, сякаш бе в балон, Кали се загледа в извисяващите се над нея сгради и в хората, които се взираха навън през прозорците на автобусите. Почувства се много малка сред цялото това оживление и суматоха.
Леля Фий обаче се облегна назад, вече изглеждаше по-спокойна.
- Вълнуваш ли се? - усмихна се тя.
- Малко - отвърна смутено Кали. - Ти къде живееш?
- В апартамент на Мерилбоун Хай стрийт. Ще ти хареса. Обзаведох стаята ти по последна мода. Утре ще станем рано, за да тръгнем за Дувър и да хванем ферибота. Ще отплаваме за Франция точно както направих аз, когато тръгнах да обикалям бойното поле и да изнасям концерти с оркестъра.