Беше толкова заета да се гласи, че за малко да закъснее. В събота Хай стрийт винаги бе оживена от купувачите, дошли за уикенда, и от просто мотаещи се хора. Махна за поздрав на някои колежки, докато бързаше към срещата си. Беше един от онези лениви дни в края на есента, в които във въздуха се усеща мирис на пушек. Първият й семестър в академията вървеше добре и тя се чувстваше чудесно, вече като част от това място.
Марк седеше на една от външните маси на тротоара. Изправи се, определено изглеждаше стилно в сакото си от туид и дънките. Беше по-висок и по-впечатляващ, отколкото тя помнеше.
- Здравей - усмихна й се той и я въведе вътре. Носеше папка, която изглеждаше обнадеждаващо. Намериха място в задната част на кафенето и се настаниха. Той се наведе и тя усети полъх на скъп афтършейв. Явно и Марк бе положил усилия за срещата им.
- Много мило от твоя страна. Не очаквах толкова бърз напредък, след като аз самата нямах никакво време да направя каквото и да било - каза тя.
- Няма проблем, ще ми се реваншираш... Имам мач по ръгби по-късно.
- Талантите ти нямат ли край? Картички и ръгби - какво съчетание - разсмя се Мел.
- Не се подигравай. Това е само странично занимание, но ме поддържа във форма. Тайната на живота е балансът, обичаше да казва баба ми - и беше права.
- Това същата баба ли е, която те е запалила по пощенските картички? Познавах само една от бабите си и тя почина, когато бях на десет, а малко след това и майка ми... Семействата са загадка за мен.
Внезапната смърт на майка й все още бе болезнена тема за нея
- Съжалявам. Може би това ще те развесели. Ето... какво ще кажеш за този некролог? -Марк й подаде копие на страница от „Дейли телеграф“.
- Как го откри?
- О, ние, адвокатите, си имаме начини - усмихна се той. Зад очилата очите му бяха сиво-зелени, изпъстрени с кехлибарени точици. - Това съобщение ни казва всичко, което трябва да знаем за Фийби. Истинското й име е Фийби Ани Бордман, родена в Лийдс, починала през 1948 година след дълго боледуване. Не се е омъжвала, но е била сгодена през Първата световна война. Има малко информация за участията й в концертиращата трупа на Лена Ашуел... за филмовата й кариера... но тази кратка част в края може да те заинтересува. Имала е племенница, Каролайн.
Мелиса прегледа бързо текста, докато той говореше. Над некролога имаше снимка на елегантна жена на около тридесет години с къдрава коса, прибрана на нисък кок.
- В онези дни „племенница“ е било кодово име за дъщеря - продължи Марк. - Било е като начин да се избегне срамът заради дете, родено без брак. Пише, че Фийби е починала в село близо до Глазгоу. Това може да ни даде още информация. Какво мислиш?
Мелиса изведнъж си спомни разказите на майка си, че баба Бойд е била шотландка...
- О, чудесно. Много ти благодаря. Искаш да кажеш, че тази Каролайн може да е жената, изпратила картичката? Не се ли изхвърляме прекалено с това предположение?
- Удостоверението й за раждане би ни било полезно. Ще се изненадаш колко може да се научи от него. Място на раждане, трите имена, родители, освен ако не е кратко удостоверение. - Той замълча и поклати глава. - Ако е така, какво е трябвало да се прикрие?
- Но ние не знаем рождената й дата.
- Трябва просто да вземем за начална точка военния период от 1914 до 1918 година и да търсим Каролайн Бордман. Ако е законородена, трябва да е дете на един от двамата братя на мис Фей. Тя не е имала сестри. Всичко е само догадка, знам, но след това, с пълното й име, можем да потърсим брачното й свидетелство или смъртния й акт. Ако няма такъв, има шанс все още да е жива... Дъщерята на Фийби Фей. Тя е ключът към всичко това... нашата единствена следа.
Отпиха от кафето си в мълчание, докато Мел осмисляше пороя от факти. Беше й приятно, че той каза „нашата единствена следа“, сякаш бе част от това.
Чудеше се дали е наистина свързана с тези две жени. Можеше ли да има друго семейство тук, за което никога не бе подозирала? Намирането на Фийби беше просто нещо, за което бе дала обещание на Лю, но Марк бе възприел всичко много сериозно. Дали не й помагаше, защото се интересуваше от нея? Как би могла да му се отблагодари, без да го насърчава прекалено?
- Виж, искам да ти благодаря за това. Мога ли да ти дам билети за коледния ни концерт? Можеш да вземеш някого със себе си - усмихна се тя, с надеждата, че той ще схване намека.
- Много ще се радвам. С удоволствие ще аплодирам изявата ти, но трябва да продължиш издирването. Тези стари дами имат навика да ни напускат внезапно и тогава кой ще отговори на въпросите ти? Следващата задача е Центърът за семейна документация. Какво ще кажеш да дойда с теб? Два чифта ръце ще се справят по-бързо от един.