Марк погледна часовника си.
- Трябва да тръгвам, за да търча подир една топка. - Запъти се към вратата. - Ще се чуем. Не се натъжавай, ще получиш отговори на въпросите си.
И си тръгна.
- Не забравяй сладкишите за Сара - извика Мелиса след него и се спусна по стълбището с кутията.
- Благодаря. Приятен уикенд - усмихна й се той.
Мелиса затвори вратата. Чувстваше се самотна след неговото тръгване и изпитваше странна завист към Сара и нейната кутия със сладкиши.
Минаха три седмици, преди да се чуе отново с него. Марк се свърза с нея чрез една от картичките си с тайнствено послание: „Провери в интернет девическо училище „Сейнт Маргарет“ в Арброат, Шотландия. Може да е полезно да се свържеш с тях. Марк.“
Мел познаваше добре близкото интернет кафене, защото често пишеше на приятелите си у дома и им разказваше за живота си в Лондон, така че веднага отскочи дотам и издири името на училището. Марк бе прав. Пред очите й беше подобната на замък сграда от снимката, както и изображение на герба на училището с девиза „Напред и нагоре“, плюс хвалебствена история. Но как да отдели време, за да посети дивата пустош на Шотландия, когато репетициите й бяха в разгара си?
Имаше адрес в Челтнъм3 на секретаря на Асоциацията на алумните4 на училище „Сейнт Маргарет“. Мрежата за връзки на старите момичета би трябвало да знае кой къде е, надяваше се Мелиса. Струваше си да пробва. Най-малкото така можеше да каже на Марк, че е положила усилие.
Между пробите за костюмите успя да състави кратко писмо с молба за информация за местонахождението на две бивши ученички на училището: Каролайн и Примроуз, като даде и приблизителните дати, когато би трябвало да са го посещавали, и го прати на секретаря на асоциацията. Не очакваше да получи отговор преди Нова година, но той дойде мълниеносно бързо.
Уважаема мис Бойд,
Благодаря ви за вашето запитване. Следващата седмица ще идвам в Лондон. Може ли
да се срещнем за обяд в четвъртък? Вашето писмо ме заинтригува твърде много и имам
информация, която може да ви бъде полезна. Да кажем, един часа в „Джон Люис“ на
Оксфорд стрийт?
С уважение, мисис Елизабет Стюард.
П.П. Аз ще бъда с кариран шал.
Мелиса избра една от остроумните картички на Джаки Флеминг5 , за да съобщи на Марк за успеха си. Малко по малко може би се доближаваше до истината за мис Фей и племенницата й. Какво ли бе това, което искаше да й каже мисис Стюард? Какво бе толкова важно, че бе отговорила незабавно и бе пожелала специално да се срещне с нея?
1 Easy Like Sunday Morning - песен на Commodores от 1977 г Популярен е и кавърът на Faith No More. - б. пр.
2 Плодов сладкиш с малини (фр.). - б. пр.
3 Град в графство Глостършър, Югозападна Англия. - б. пр.
4 Абсолвент от висше училище или подобна образователна организация, както и стипендиант на спонсорираща организация. Понятието идва от латински език и означава „възпитаник“. - б. р.
5 Джаки Флеминг (1955 г) - известна британска карикатуристка, феминистка. - б. пр.
41
Мелиса си проправи път през пазаруващите за Коледа и нагоре по ескалатора, където една жена, увита в кариран шал, се взираше в тълпата. Беше на около петдесет години, с ефектна къдрава коса, боядисана в цвят патладжан.
- Мисис Стюард? - попита Мелиса, като пристъпи бавно към нея.
- Мис Бойд... Не мога да повярвам, че това се случва... боже мой... Запазих ни маса. Мелиса - какво хубаво име. Мило момиче, като си помисля, че си изминала целия този път, за да разбереш за Кали...
- Не точно. Дойдох тук, за да уча. - Мелиса не искаше да се получават недоразумения и докато се промъкваха между масите в претъпканата зала и прескачаха пълни пазарски чанти, се опита да обясни ситуацията.
- Изумително съвпадение. Отказах се от поста си на секретарка преди няколко месеца, но някак си твоето запитване бе препратено към мен, не към новата секретарка. Просто е трябвало да се срещнем.
Жената седна с облекчение и стовари чантите си на пода.
- Винаги идвам в града за малко коледно пазаруване и за да видя украсата... Тъжно е, нали? Аз съм Либи...
- Познавате ли ги? - Мелиса извади от чантата си пощенската картичка и снимката. - Един мой приятел успя да открие значката от тази снимка - обясни тя и я протегна към жената, за да я види и тя. - След като баща ми умря, не знам каква е връзката му с тези неща, но вече съм наясно, че това е мис Фей, а това е племенницата й.