- Преминали сте границата, мисис Джоунс. Той ходи с патерици и си иска кучето обратно.
- Настоявам първо да я прегледа Кралското дружество за превенция на жестокостта към животните7 - заяви решително Кали, която нямаше намерение да се предава.
Никой не отговори и след това съдията отново се обърна към нея.
- Това, което ме озадачава, е как мъж с неговото телосложение е позволил една барманка да го просне на земята. Той каза, че сте изпаднали в ярост и сте му крещели на чужд език.
- Така ли? Опасявам се, че на моменти паметта ми изневерява. - Беше време да изиграе коза си и да предизвика съчувствие. - Последния път, когато видях мъже в бричове, въоръжени с тояги, те биеха жени и деца, събаряха ги на земята и пускаха злобни кучета да ги довършат. Това не се забравя.
- Не в тази страна, надявам се? - Съдията се наведе напред, целият в слух.
- Не, в лагер, който наричаха „Равенсбрюк“, в Германия, както и в други лагери. Искате ли подробности?
- Били сте в концлагер?
- Да, бях. И не искам никога да виждам такива неща отново. Борихме се за свобода, за да не допускаме такова отношение. Не очаквах да намеря същата жестокост в едно английско поле. Казват, че тиранията започва с малките жестокости, пред които си затваряме очите. За да се случи злото, е необходимо само добрите хора да не правят нищо, беше казал някой.
- Точно така - отговори съдията. После настъпи тишина, докато той обмисляше възможностите.
- Каролайн Джоунс, тъй като това е първото ви нарушение, ще ви отправя официално предупреждение. Не трябва да се повтаря подобно насилствено поведение, дори и да е добронамерено. Разбирате ли?
- Да, сър. Мога ли да запазя Доли?
- Това е въпрос от компетентността на Кралското дружество, не на този съд. Моля, не спасявайте всяко угнетено същество, което пресече пътя ви. Това е всичко. Може да си вървите.
- Благодаря. Ще отида и ще намеря Доли.
Отиде в града и потърси зоомагазин за нова каишка и нашийник, за продукти за козинката й и препарат против бълхи. Едва когато се върна в караваната, осъзна, че не е пила цял ден.
Собственикът я чакаше в кръчмата с документите й.
- Събирай си багажа. Не мога да те оставя да тормозиш редовните ми клиенти с твоя нрав. Почисти всички бутилки изпод буса - могат да предизвикат пожар - и разкарай оттук тази бъхлясала торба с кокали. Не ми искай препоръки. Ти създаваш проблеми.
Кали сви рамене.
- Хайде, Доли, знаем кога не сме добре дошли. Сигурна съм, че има много странноприемници, които искат добра барманка и куче пазач.
Кали не се притесняваше за бъдещето. Това беше най-добрият й работен ден от години.
Не беше лесно да си намери работа в района, и то с куче, което вървеше заедно с нея. Бе плъзнал слухът, че е нападнала клиент, така че вратите на кръчмите понякога се затръшваха пред нея. Тя не можеше да пие и да храни кучето, но с Доли до себе си нуждата да се опиянява започна да отслабва. Тялото й не хареса тази промяна и отначало Кали се събуждаше трепереща, обляна в пот, като си представяше как пазачите от лагера я преследват из боровата гора. В някои мотели и пансиони не приемаха кучета, но беше разгарът на лятото и като пастирско куче Доли бе свикнала да спи навън.
Имаше трудни моменти, преди Кали да получи войнишката си пенсия, и се наложи да спят под звездите и тя да използва обществените тоалетни, за да се освежава. Кали осъзна, че постоянната работа със сигурен покрив над главата й се изплъзва и е все по-малко вероятно да си осигурява постоянни доходи, но трябваше да се задоволи с това, което можеше да намери. За щастие, имаше достатъчно ферми за плодове в района на Устършър, където търсеха сезонни работници за бране на ягоди и дребни плодове, а и фермерите не възразяваха срещу Доли.
Кучето чакаше търпеливо, докато Кали превиваше гръб заедно с другите берачи. Тя разбра, че има ферми, които се нуждаят от работници чак до есента, така че щеше да изкара достатъчно, за да си осигури прехрана и покрив над главата до зимата. Това я обнадежди и окуражи, въпреки че тайно се питаше колко време още ще може да се справя с работата. Хубаво беше да бъде с тези групи млади туристи, облечени в ярките си тензухени ризи и поли, но гърбът й бързо отмаляваше, а и очите й се уморяваха и тя не виждаше добре дребните плодове по земята. Имаше нужда от очила - без тях бе установила, че й е трудно да поддържа темпото на другите. Средната възраст се прокрадваше неумолимо към нея. Тя знаеше, че не е в състояние да издържи на този начин на живот още дълго.
Тайфата имаше свой начин на живот в стари фургони и каравани около импровизирани палатки, които наричаха „Лагера на залеза“. Там седяха край лагерния огън, пушеха хашиш и готвеха яхнии от зеленчуци и всичко, което успяваха да отмъкнат.