През тези седмици я хранеха добре, подрязаха и оформиха копитата й и разресаха козината й, така че Джъмпи се излекува физически, но бе белязана психически, затова постоянно риташе и бягаше. Кали се зае да спечели доверието й.
Старото пони Пул, което бе назначено за неин спътник, започна да се доближава до нея в полето, но когато усетеше, че е разстроена и се вълнува, просто се отдалечаваше встрани. Постепенно Джъмпи започна да търпи присъствието на Пул и го оставяше да я приближава все повече и повече, докато в един момент дори го последва от разстояние. Сутринта, когато Кали я видя да подтичва в тръс след новия си приятел, бе невероятна. Щом поклати кофата с храна, Джъмпи дойде да при нея пред портата. Кали се разплака, когато тя й позволи да й помогне да се пребори със страховете си, а после дойде и великият ден, когато Джъмпи я подуши с обич. Бяха нужни месеци за този успех, но си струваше всички усилия.
Магаренцето толкова много приличаше на нея самата, усмихна се мислено Кали -подозрителна, дистанцирана, изгубила доверие в хората, и все пак двете заедно бяха постигнали тази победа. Едва тогава Кали осъзна, че е намерила нещо смислено в живота си, че вече не е жалка алкохоличка, а полезен човек, достоен за уважението на своите питомци.
За да се поддържат конете и убежището, бяха нужни доста солидни суми. Кали знаеше, че ще се наложи да използва пенсията и компенсацията си, за да помогне. Трябваше да изкарат повече средства и да получат дарения от спонсори, иначе скоро нямаше да имат и пукнато пени в банката.
В един от отворените дни, които организираха във фермата, за да набират средства, представиха Кали на ветеринаря Том Ренард, пенсионирал се наскоро, но все пак готов да преглежда техните питомци срещу минимално заплащане. Беше се преместил в района след смъртта на жена си и явно имаше желание да участва в тяхната дейност.
- Постигнали сте невероятни неща тук - каза той и стисна ръката на Кали. Тя забеляза, че дланта му е на петна - и бели, и пъстри, сякаш слънцето бе пекло върху някои части на кожата му, а други бе пропуснало.
Той се усмихна, любопитството й бе очевидно.
- Просто малък подарък от Далечния изток. Бях гост на японците в ,Чанги“.
Не беше нужно да казва нищо повече. Японските военнопленнически лагери бяха прословути. Кали усети, че той бе човек, загубил някога свободата си, но успял да се върне невредим у дома, и се почувства много по-спокойна в негово присъствие. Разведе го на обиколка из убежището, показа му сградите им.
Алфи, на която винаги й хрумваха практични идеи, предложи Том да идва на техните организационни сбирки. Той от своя страна предложи да направи из целия окръг представяния от тяхно име пред някои от местните бизнес групи и общности, за да се съберат средства за убежището. На Алфи й беше лесно, защото бе правила това години наред, но след операцията се затрудняваше да обикаля из целия Херефордшир.
- Кали може да дойда с теб, ако искаш - предложи тя. - Мадж е прекалено заета.
Мисълта да говори пред група граждани, бе твърде страшна за Кали и й бе трудно да я
осмисли без голям джин в ръка, но за нея това вече не бе вариант. Том можеше да се изправи и да говори без бележки, но тя трябваше да напише речта си и да я изрепетира пред огледалото. Скоро обаче се отпусна и си създаде топъл и приятелски стил на представяне, който очароваше публиката. Беше скачала с парашут в Белгия и се бе борила с нацистите -нямаше как изправянето пред групичка заможни бизнесмени да я уплаши, нали?
Една вечер Том трябваше да изнесе реч пред дамите, част от обществото на „Кръглата маса“9, но гласът му падна, така че се наложи Кали да се изправи и да говори сама. Тя не се поколеба. Аудиторията й бе запленена от искрената й история за възстановяването на малката Джъмпи и нуждата от финансиране, която изпитваше убежището, за да се спасят и други животни, пренебрегвани като нея. Аплодисментите бяха ентусиазирани.
- Това беше дяволски добро - каза Том, пляскайки разпалено, докато Кали слизаше от подиума в църковната зала. - Трябва да го публикуваш. Изпрати го на някое списание заедно с няколко снимки. Не може да навреди.
Мадж и Алфи бяха въодушевени от тази нова идея.
- Просто го направи - заяви Мадж. - Не заради себе си, а заради Джъмпи, Пул и всички останали.
Окуражена от реакцията им, Кали преработи речта си и я изпрати до женското списание „Лейди“. За нейна изненада, я приеха. Списанието изпрати фотограф да направи снимки на основателите на убежището за животни и на техните питомци, за да илюстрират статията на Кали. Мадж и Алфи бяха готови на всичко, ако това щеше да помогне за набирането на средствата, от които така отчаяно се нуждаеха, и предложиха места и пози за безброй снимки със спасените животни.