Красотата на Литъл Брайърли винаги успяваше да я разведри, а радостта от гледката на клетите животни, които се връщаха към живот, й бе най-голямата награда. Комитетът, който надзираваше благотворителната дейност за финансирането на фермата, основа фонд „Мадж Котслоу“, за да защити убежището, къщата и прилежащите й полета, а доброволците спасяваха положението засега. Далновиден отговорник по пробациите предложи някои от неговите подопечни да се възползват от работата с животни, надяваше се, че това ще им се отрази добре.
През годините Мадж бе направила чудеса с някои от тези мързеливи хулигани и ги бе превърнала в отговорни млади мъже, готови да се изправят пред света. Виж какво бе сторила някога с Кали, толкова отдавна...
Тази сутрин беше ред на Джоди да почисти тора и да среше питомката си. Отначало беше дошла нацупена във фермата, с подигравателно извити устни, очакваше да язди из полето като една от любимите си знаменитости, Джордан. Нуждаеше се от сериозен ритник и изпита острия език на Кали, когато един ден се промъкна в задната част на конюшнята и метна фаса от цигарата си в сламата.
- Разкарай това! - изкрещя Кали. - Ако излезеш и сламата се запали, какво мислиш, че ще стане с малкото магаре? Кой ще чуе писъците му, докато то изгаря до смърт? Как може да си толкова глупава? За разнообразие помисли малко и за другите!
Видя ужаса, изписан на лицето на момичето, когато сънливият й мозък най-накрая осъзна връзката между действията й и последствията от тях. Резултатът бе смайващ. Сега Джоди бе най-добрата й ученичка и искаше да си намери работа като коняр в някоя състезателна конюшня, когато свърши пробацията й.
В убежището идваха и деца с увреждания, които работеха със специално определени за тях коне. Беше чудесно да ги наблюдава как изграждат връзка с друго живо същество, което не ги отхвърля и не забелязва недостатъците им, а приема тяхната грижа. Не всички от тях се справяха с буйните коне, но единствено страхът ги възпираше, той бе причината понитата също да се напрягат. Кали откриваше с радост, че страховете на децата и страховете на животните могат да се преодолеят с едновременна работа в двете посоки.
Научила бе толкова много от това място. Тук бе открила увереност в себе си, за да се справи със собствения си страх, работата я бе запазила трезва, беше й помогнала да преодолее болката от миналите неуспехи и й бе дала богат и пълноценен нов живот - много по-смислен, отколкото си бе представяла. Сега вече нейното време бе като взето назаем. Всяка сутрин, в която се събуждаше, бе подарък от живота и тя искаше да се бори до последно и да осигури бъдеще за фонда.
Кали застана пред вратата на кухнята с чаша кафе в ръка, заслушана в граченето на враните във високите дървета, което огласяше утринната тишина... Черпеше сила от красотата на зелените поля и ливадите с цветя, за да се раздвижи. Беше средата на лятото и тя усещаше уханието на розите.
„Хайде, старо момиче, тръгвай. Няма кой да свърши работата вместо теб...“
47
- Ето това се нарича живот - усмихнато промърмори Мел на Марк, докато се отпускаше в масивната спалня на хотел „Шато Грутен“, загледана в украсения таван. - Лесно бих могла да свикна с тези неща.
- Мечтай си, кукло. По-добре започни да пееш, за да си изкарваш прехраната като Катрин Дженкинс - подигра й се той, като намекна за една от съвременните оперни певици, която бе подписала мегадоговор със звукозаписна компания. Целуна я и тя се сгуши в обятията му
Пътуването с Марк се оказа забавно. Отидоха в Париж, обикаляха антикварните сергии, за да може той да се попазари за френски пощенски картички с Жозефин Бейкър и Едит Пиаф, ровиха из кутиите под масите в търсене на скрити съкровища.
Париж в края на лятото беше всичко, което пишеше в туристическите справочници: уютни кафенета по тротоарите в Монмартър, художествени галерии, улични музиканти пред
Операта. Именно тук, в хотел „Крийон“10, бяха повлияни от страстната атмосфера на града и станаха любовници.
Обиколиха Версай, както и историческите бойни полета от Първата световна война, търсеха годеника на Фийби Фей, Артър Сетън-Рос, и един от прачичовците на Марк. След това тръгнаха към Белгия, където питаха за Грутен и откриха замъка на фамилията, възстановен в целия му блясък. Изглеждаше добра идея да прекарат няколко четиризвездни нощи там, за да могат да проучат по-добре района.