- Мелиса Александра Бойд. Луи бе мой баща, но никога не съм познавала Каролайн, нито пък той нея.
Мел почти не можеше да говори, завладяна от емоциите си, когато Карел протегна ръка към нейната.
- Понякога цикълът се затваря от тези, които идват след нас. Мислех, че родът Ван Грутен е изчезнал, но след това разбрах, че Каролайн има син, а сега - че блудният син има дъщеря. Ето как колелото се завърта, мила моя. Моят цикъл е стигнал до своя край, а ти си в самото начало.
Старецът спря, за да си поеме дъх, изтощен от усилието да говори.
- Благодаря ти, благодаря ти. Ти ме дари с покой. Каролин също ще бъде много горда да разбере всичко това.
Мел се обърна към Марк. Как би могла да обясни на стария свещеник, че Каролайн не е играла никаква роля в живота й и че дори не си е направила труда да я потърси?
- Изморихме ви с всички тези въпроси - каза вместо това.
Карел се обърна към Марк с блясък в очите.
- Грижи се за моята праплеменница. Виждам мама в красивото й лице: инатлива, но силна, нали?
Марк кимна.
- Mais oui, exactement, monsieur.11
- Ще ми пратиш снимка на Каролайн и ще й предадеш моите най-добри пожелания, нали? Никога не забравих тъжното й лице и колко бе смела. Тя сигурно е колкото мен на години, а ние, възрастните, имаме нужда младите да ни помогнат да завъртим докрай колелото, да завършим цикъла си. Бъди благословена, Мелиса, и твоето пътуване. Нека Бог те пази.
Оставиха го усмихнат да реди мълчаливо своята благословия.
- Трябва да я намериш сега дори само за да й кажеш, че си открила чичото на Луи. Ще проверим в архивите дали е все още жива. Може би и тя е в старчески дом, но ще я има в избирателните списъци. Пенсии, данъчни декларации, всичко може да се проследи днес, а и интернет сигурно ще ускори търсенето. - Марк обмисляше на глас вариантите им. - Ние сме толкова близо и все още толкова далеч.
- Защо използваш това „ние“? Издирването е мое, не твое - изтърси недоволно Мелиса.
- Защо винаги ме отблъскваш, когато ти предлагам помощта си?
- Свикнала съм да правя всичко сама.
- Но не е ли по-забавно, когато обичаш някого, да споделяте преживяванията си? - Марк се опита да хване ръката й, но тя я отдръпна.
Двамата вървяха замислено през моравата към хотела.
- Вече не е забавно, а сериозно, и предпочитам да продължа сама. Това е моето семейство.
О, не гледай така... Много съм ти благодарна за всичко, което направи, но когато се върнем, трябва да взема важни решения. Дали да се заема с преподаване, или да си намеря агент и да се опитам да си изградя кариера - тук или у дома...
- Какво общо има това с намирането на Каролайн? Току-що научи най-добрата новина за нея, а сега искаш да се втурнеш обратно и да мислиш за други неща. Канех се да те питам дали искаш да се преместиш при мен, след като Сара напусна Лондон...
- За да си делим разходите? Надявам се, че не очакваш от мен да гладя дрехите ти - засмя се Мел, но на Марк явно не му бе до смях.
- Какво ти става? Просто ми хрумна. Имахме такава чудесна ваканция... - Той спря на място, за да я накара да поговорят сериозно.
- Не съм готова да се преместя и да живея с някого. Трябва да остана близо до колежа, да си намеря добър корепетитор. Няма да ти се слуша денонощното ми разпяване. Нека да оставим нещата такива, каквито са.
- Да не чувам уговорката „Не ме търси, аз ще ти се обадя“. Добре, без условия, без ангажименти, схванах намека ти. В Лондон е скъпо да се живее сам. Просто си мислех...
- О, не се цупи така. Нека да забравим този разговор...
Мел не искаше да приключва така този важен ден. Защо винаги правеше това, защо винаги държеше приятелите си на разстояние? Отец Карел й бе дал толкова много неща, върху които да разсъждава. Може би Каролайн не беше ужасна майка, както си бе мислила. Той бе говорил за нея с толкова нежност и любов, за смелостта й и за нейната загуба. Сега мислите на Мел се щураха в различни посоки, тя осмисляше цялата информация и точно тогава Марк се появи с това нелепо предложение...
Знаеше, че трябва да му е признателна за всичко, за помощта и подкрепата, но чувстваше единствено страх. Беше твърде млада за сериозно обвързване. Защо не можеха да оставят нещата така, по-свободни, без ангажименти?
Докато седяха на терасата с аперитивите си преди вечеря, тя видя разочарованието в очите му По-добре, че всичко стана сега, дори това да означаваше, че пътищата им ще се разделят.