- Мога ли да ти помогна, мила? Мис Рослин не е тук. Аз съм Вера Хейс. Ако става дума за настаняване на кон, трябва да ти откажем. Съжаляваме, но не можем да приемем повече животни в момента. Навярно скоро ще се наложи да се местим.
Мел се разочарова.
- Не, не, исках да се видя с мис Рослин. Изминах целия път до тук от Лондон. Аз съм Мелиса Бойд. Къде мога да я намеря?
- Страхувам се, че си закъсняла...
- О, не, тя не е... О, по дяволите. Надявах се да говоря с нея. Съжалявам.
- Тя е в болница, положението е сериозно. Открихме я вчера паднала... От доста време ужасно пренебрегва здравето си. Сърцето й е болно, така че обикновено ние упражняваме животните. Някога работата вървеше много добре, двамата с мъжа ми я вършехме с удоволствие. От доста време обаче на мис Рослин й е трудно да поддържа фермата. Да не би да искаш да пишеш статия за фонда?
Мел тъжно поклати глава. Беше дошла твърде късно, както Марк я бе предупредил, че ще стане.
- Съжалявам, но... Просто съм още в шок. Толкова се надявах да се запозная с нея. Става дума за семеен въпрос. Искаше ми се да я попитам за доста неща.
- Влез тогава, ще сложа кафе. Донесох бутилка, че водата е замръзнала. Вътре е голяма бъркотия, но Кали никога не си е падала по домакинската работа.
Ето го доказателството, от което Мел се нуждаеше. Кали - това беше името, с което Либи Стюард я наричаше.
Вера не се шегуваше. Голямата кухня бе отрупана с купчини дрехи, списания за коне, празни опаковки и неизмити съдове. Миришеше на сено и конски тор. Жените се настаниха предпазливо на столовете. Стаята бе студена и влажна, определено не беше място за една стара дама.
- Тя не може да продължава да си причинява това, но е ужасно упорита. А теб какво те води сред пустошта, защо я търсиш?
Мел виждаше, че жената е любопитна, но не искаше да споделя твърде много.
- Баща ми поръча да я намеря, когато дойда в Англия. Не беше лесно да я открия. Той я познаваше като мисис Лойд-Джоунс. Търсих я на доста неподходящи места.
- Кали е много затворена. Тя пази личния си живот. Посвети се на спасяването на коне и магарета. Всичко, което знам за нея, е, че живееше тук с Мадж Котслоу и нейната партньорка, дълго преди ние да се преместим в градчето. Предположих, че винаги е била самотница... - Вера млъкна и се огледа из стаята. - Както вече казах, тя никога не говори за миналото си, но съм сигурна, че ще иска да се запознаете, особено след като си дошла чак от Австралия.
- Всъщност аз уча в Лондон. - Мел разказа на Вера за Кралската академия и за кариерата си.
- Ще останеш ли? Ще попитам дали може да приема посетители. Опасявам се, че къщата не е много уютна, но съм убедена, че Кали би ти предложила гостоприемството си... Или можеш да пренощуваш у нас, ако тук не ти се струва подходящо.
- Ако нямаш нищо против, Вера, ще остана тук. Мога да ти помогна. Като дете обичах да яздя. Майка ми беше запалена по конете.
- Ще ти донеса няколко бутилки с вода и ще запаля огън в другата стая. Старите тръби, които доставят вода от кладенеца, са твърде близо до повърхността и трябва да бъдат разкопани и поставени по-надълбоко. А електрическата инсталация... Това е прекрасна къща за пощенска картичка, но не и за живеене в двадесет и първи век. Не знам как Кали свързва двата края през цялото това време само с пенсията си, а сега се тревожи и за друго - изтича срокът за наема на мястото. Не може да спре да мисли за това - добави Вера.
Поведе Мел към горния етаж и й показа стаите от двете страни на коридора. Само една се използваше, но и в нея цареше пълен хаос и неразбория. Имаше и още една стая в дъното, под стряхата - беше влажна, със застоял въздух, но поне се нуждаеше само от проветряване и забърсване на праха с парцал. За една вечер щеше да свърши работа.
Двете жени приведоха кухнята в известен ред, след това Вера показа на Мел конете и магаретата. Отскочи до своята къща и се върна с тенджера гъста супа, хляб и малко мляко.
- Тази вечер ще хапнеш с нас и това е заповед. Ще ни разкажеш повече за баща си и за музикалната си кариера.
По време на вечерята в къщата им на главната улица Вера съобщи на Мел важните новини.
- Звъннах в болницата и ги поизлъгах малко. Те мислят, че ти си роднина на Кали от Австралия, така че можеш да я посетиш за петнадесет минути утре следобед, ако всичко е наред. В противен случай аз или жената на викария ще отидем да я видим, а съм сигурна, че тя би предпочела да се срещне с теб.
- Явно много държиш на нея - каза Мел.