По-късно двамата лежаха заедно във ваната, киснеха се и се сапунисваха един друг, смееха се, сякаш разполагаха с цялото време на света, за да се наслаждават на телата си и да откриват нови начини да си доставят удоволствие. Когато донесоха закуската, тя забеляза, че е достатъчна за двама души. Увита в халата си, Фийби седеше дръзко, докато чакаше да ги обслужат: яйца, шунка, препечени филийки, плодове и прясно изпечено руло, кафе във висока сребърна кана - истинско пиршество за гладните любовници.
- И така, какво ще правим днес? - усмихна се Артър. - Мисля, че ще отидем да ти купим пръстен, нали?
- Може би трябва да отида на репетиция и да се преоблека - все пак съм с вечерния си тоалет.
- Ще се върнеш ли по-късно? Днес е последният ми ден.
- Знам, знам, ще направя всичко възможно.
Тя разсъждаваше припряно. Какво щеше да пропусне, ако останеше с него? Ако се върнеше в апартамента на Литъл Портланд стрийт, щеше да има въпроси и още въпроси. Може би щеше да успее да си купи някои неотложни вещи и да намери онзи химик, за когото бе чувала, че продава душове за промивки и други неща. Не искаше да поема никакви рискове.
Жената, която излезе от хотел „Кавендиш“, бе различна от тази, която бе влязла вътре. С Артър вече бяха двойка. Никой не можеше да промени това. Знаеше, че няма да провали последния му ден. Щеше да направи нещо, което не беше правила никога преди: щеше да се обади, че е болна, и да пропусне представлението - със сигурност й дължаха тази почивка, въпреки че това бе против всичките й принципи.
Докато се разхождаха по улицата, тя осъзна, че сега Артър е по-важен от кариерата й. Ако се омъжеше за него, той щеше да бъде на преден план в живота й, а не на заден, като фон. Този обрат в мислите й беше странен и неочакван. Може би бе, защото видя белега от одраскване от куршум на рамото му Бил спасен от кожения си жакет, каза той. Можеше да й се наложи да го посещава в болницата или дори по-лошо. Той бе имал късмет. Мъжът до него получил куршум в окото, който го пронизал в мозъка.
Фийби позвъни от обществен телефон, като се оплака от разстроен стомах, който можеше да навреди на изпълнението й. Изпрати една от своите картички до апартамента си, обяснявайки на момичетата, че най-накрая ще посети семейството на Артър. Двамата вървяха през парка „Сейнт Джеймс“ и видяха, че голяма част от него е разделена на парцели и се използва за тренировъчни плацдарми. Усещаха мразовития въздух по лицата си, докато се отправяха по Бонд стрийт и „Фенуик“, откъдето той й купи топло палто, както и подходяща шапка в казашки стил и маншон. Разходиха се из магазините и завиха към Бърлингтън аркейд, където се загледаха във витрините на бижутерските магазини. Артър откри магазина, който търсеше, и влезе вътре.
- Искаме годежен пръстен - заяви той.
- Артър! - спря го Фийби. - Още не си ми предложил - каза тя, изчервявайки се.
- Но си съгласна, нали? - попита той.
Стреснатият продавач застина над витрината в очакване на отговора й.
- Моля ви, почакайте. - Фийби се опитваше да събере мислите си. - Трябва да го направиш както е редно... родителите ти, семейството ми... Не искам да се впускаш в нещо, за което по-късно може да съжаляваш... Моля те.
- Не мога да чакам. Хайде, ела седни и да изберем нещо красиво.
Фийби не можеше да си намери място.
- Можем ли да го обсъдим насаме? - попита тя и посочи към вратата.
- Отказваш ли ми?
- Не, не, разбира се - усмихна се тя. - Но ще бъде хубаво, ако ме изненадаш. Ти трябва да избереш.
- Добре тогава. Излез навън и ме изчакай като добро момиче, а аз ще намеря нещо, което мисля, че ще ти хареса. Според обичая трябва да ти дам някоя семейна ценност, но нямаме време за това.
Фийби се почувства ужасно глупаво и излезе заднишком през вратата. Чудеше се как се е забъркала във всичко това. След няколко минути той също излезе, като носеше в ръцете си малък пакет.
- Ако не ти е по мярка, ти ще си виновна. Така, нека да намерим място, където да отпразнуваме събитието... „Риц“ е подходящ за случая.
Така че по обяд Фийби се озова седнала в богато украсения в златисти тонове салон на хотела, с неговите гипсови орнаментирани тавани, заобиколена от други гости. Артър извади подаръка и й го подаде.